COLDPLAY - "Mylo Xyloto"

Още с появата на сингъла "Every Teardrop is a Waterfall" и клипа към него стана ясно, че новият албум на Coldplay "Mylo Xyloto" (2011) ще бъде белязан от ярки, пъстри цветове с неонов отенък - и като оформление, и като музика, което е и напълно в синхрон с цялото му послание, настроение и атмосфера. Мнозина считат, че Coldplay наследиха през новото хилядолетие посоката на U2 и ако продължим тази аналогия, то предходният "Viva la Vida, or Death and All His Friends" (2008) имаше за тях роля, подобна на тази на "Joshua Tree" за U2, а пък днес "Mylo Xyloto" прави завой като U2-вските "Achtung Baby", "Zooropa" и "Pop" вкупом. Подобни сравнения не са без основание. Легендарният Brian Eno участва все по-интегрирано в музиката на Coldplay, а електрониката, със синт пипала, че дори и модерен r'n'b ритъм, навлиза дълбоко в "Mylo Xyloto" и го издига на ново ниво като подсказва, че не едно и две парчета от него (например "Paradise", "Every Teardrop is a Waterfall", "Princess of China") могат да бъдат масови стадионни хитове. По-ранните албуми на Coldplay като "X&Y" (2005) събираха уталожената полубаладична атмосфера на пианото на Chris Martin и Тhe Edge-овския китарен стил на Jonny Buckland с по-отворените и увличащи парчета като "Clocks" и "Speed of Sound", така че завоюваха мястото на Coldplay в съвременния алтърнатив. И ако електрониката може да спечели и още по-широка аудитория, то без съмнение "Mylo Xyloto" е готов да поведе своите автори вероятно към техния творчески и кариерен връх. Позитивното чувство, завладяващата мелодика и пъстрата атмосфера на албума имат потенциала да затвърдят Coldplay като една от водещите стадионни групи на по-лекия, алтърнатив рок, сякаш за да повторят напълно съдбата на U2 под зоркото наставничество на Eno.

   Но кои са тези Mylo и Xyloto? Мъж и жена, момче и момиче, хванати в по кафкиански безнадеждната клопка на тоталитарна власт, постепенно увлечени в съпротивата срещу нея, за да открият рая и спасението във взаимната любов. Това е сюжетът на новия концептуален албум на Coldplay, до известна степен повлиян от идеите на антинацисткото съпротивително движение "Бяла роза" от Втората световна война. И напълно по законите на тематичните албуми структурата е изградена с помощта на песни преходи между ключовите парчета. "Mylo Xyloto" умело следва схема на редуване на по-еуфоричните и динамични песни като "Charlie Brown", "Every Teardrop is a Waterfall", "Major Minus" и, от друга страна, по-традиционните за „стария" Coldplay уталожени, леко баладични места - нежната "Us Against the World", мъдрата "Up in Flames", лиричната "Up with the Birds". И този релеф не е случаен. Дотук Coldplay комбинираха личното и замисленото в добре разпознаваема музикална марка; завоят към грандиозните фойерверки от електронни мелодии и светлини би бил твърде рязък, ако не бяха приземяващите по-притихнали моменти в албума. От друга страна, "Mylo Xyloto" е най-универсалният, пулсиращ със сърцето на съвременната градска, „ърбан" култура албум на групата до сега, а Chris Martin черпи вдъхновение от американското графити течение за концепцията си. След опитите в тази посока във "Violet Hill" от "Viva la Vida", тук все повече е използван модерен, r'n'b бийт ("Paradise", "Princess of China") под електро и синт неонови пластове, а поп звездата Rihanna е дуетен гост на Chris Martin в "Princess of China". Но е грешно да мислим, че Coldplay са станали повече поп, отколкото преди, напротив - китарите на Jonny Buckland никога не са били толкова освободени и плътно присъстващи, например в "Major Minus". Ако, да кажем, "Pop" на U2 някога носеше модерния за времето си клубен саунд, то "Mylo Xyloto" обаче не е истински дискотечен, защото електрониката му само насища атмосферата, нужна за целите на ядрото на албума. А то е посланието, вплетено в оптимистичните въздигания и умислените спадове в настроението по концептуалния гръбнак на албума.

   Затова отвъд греещата в ярки тонове обвивка "Mylo Xyloto", излязъл в настоящата есен на всеобщото недоволство, всъщност е концентрирал не само енергия, ентусиазъм и вяра в живота, които Chris Martin залага в сюжета (на финала любовта побеждава, въпреки потискащата власт), но и носи лайтмотив, дори кауза, които Martin иска да предаде на слушателите и почитателите. И вероятно "Every Teardrop is a Waterfall" е пилотен сингъл и заради грабващата мелодия, но и заради посланието си - за личната роля на всеки не просто като един анонимен член на масата, а като важна активна част от голямото и общото, или както пее Chris:

Don't want to see another generation drop
I'd rather be a comma than a full stop.