CONQUERING DYSTOPIA - "Conquering Dystopia"

Това да си накупиш апаратура и да започнеш сам да правиш музика за цяла банда, ако щеш, не е нищо ново. Но тенденцията води до все по-качествени продукти, а вече има и ново поколение метъл-герои - такива, които гледаме в "YouTube", вместо от плакатите по стените. Китаристът Keith Merrow е един от тях, а талантът му бе забелязан на най-високо равнище - страшилището Jeff Loomis, чийто седемструнни подвизи в Nevermore и соловите му албуми неведнъж са ни карали да се питаме дали извънземните наистина не са сред нас. Съберете изключително талантлив ритъм китарист като Merrow със солиращия екзекутор Loomis, и ще получите едната половина на общия им проект - Conquering Dystopia. За да завършите формацията, прибавете нискочестотните услуги на Alex Webster - басист на Cannibal Corpse, и виртуозните барабани на Alex Rudinger (The Faceless), и се пригответе за серия последователни удряния на ченето в пода.

   Освен че е триумф на самодейния техничен метъл, Conquering Dystopia сякаш ни сервира новите солови албуми на Keith и Jeff в едно. Въпреки, че мелодиите и солата на Loomis са на преден план в композициите, в основата на албума залягат идеите на Keith. Всички, които са слушали композициите на двамата шредъри ще разпознаят отчетливите им стилове, а спояването им е доста сполучливо, защото двамата споделят модерно мислене и се допълват музикално. Рифовете на Keith, макар и издържани в собствения му стил, почиват върху съвременните разбирания за груув, докато солата на Jeff звучат по характерния опустошителен начин. Не би било твърде далеч от реалността, ако сравним общите подвизи на двамата с тези на Jason Becker и Marty Friedman в Cacophony от 80-те, но тук не става дума за подражание или носталгия, а по-скоро за дух.

   За съжаление продукцията на "Conquering Dystopia" е такава, че приносът на талантливите Webster и Rudinger остава на заден план. Вярно, че слушаме стопроцентов китарен албум, но бас-линиите незаслужено са потиснати в микса, докато барабаните са някак безплътни. Можеше да се свърши по-добра работа в това отношение, но нека не забравяме, че "Conquering Dystopia" съществува само защото феновете го пожелаха. Целият албум бе финансиран и издаден благодарение на доброволни фенски дарения, а резултатът отговаря на всички очаквания, въпреки забележките. Единственото по-хубаво от това е, че докато Ola Englund официално е част от The Haunted, а Merrow и Loomis планират следващия си ход, някой, някъде записва следващото голямо нещо на лаптопа в спалнята си.