CONTROL DENIED - "The Fragile Art of Existence (reissue)"

Преиздаването на дебютния и останал единствен албум на Control Denied "The Fragile Art of Existence" почти 10 години след появата му (1999) ни дава чудесен повод да ревюираме предсмъртния шедьовър на (колко прозаично би било да сложим дежурното "великия") Chuck Schuldiner - основна фигура във високо оценяваната и титулувана екстремна метъл банда Death.
   Ще избегнем клопката да напишем кратък разказ на тема творческата биография и трагичната кончина на Chuck, съдебните процеси и споровете около издаването на втория, незавършен албум на Control Denied и т. н. Можехме да го направим, ако нямаше много какво да се каже за самия диск, но това би било абсурдно. Защото "The Fragile Art of Existence" е МНОГО ГОЛЯМ албум! Ама наистина МНОГО! От композиционна, музикално-техническа, лирическа, че и продуцентска гледна точка. Албум-шедьовър, в който няма празно, в който потъваш като в сладък сън и за който си спомняш с удоволствие дълго след като си се събудил. А записаната музика има едно огромно предимство спрямо всеки сън - нея можеш да си я пускаш отново и отново, и отново, и отново... Неприятното в случая е, че "The Fragile Art of Existence" е музикален сън, останал без продължение...
   "Consumed", "Breaking the Broken", "Expect the Unexpected", "What if...", "When the Link Becomes Missing", "Believe", "Cut Down" и заглавната песен - това са осемте пауър/прогресив метъл химна, които изпратиха Chuck Schuldiner до Отвъдното, когато за него на 13 декември 2001 г. "деликатното изкуство на съществуването" се оказа вече непосилно. С изброените парчета композиторския и поетически гений на китарния виртуоз се разгръщат в по-различна светлина (Chuck е автор на цялата музика и всички текстове от творбата), а един от основните моменти е, че на микрофона е мощният, но не екстремен Tim Aymar, чийто глас има класическо метъл звучене. Така, за разлика от Death, при Control Denied, не ни стряскат съскащо-дерящите вокали на самия Schuldiner и по този начин групата достига до доста по-широк кръг публика и аз до ден днешен не съм срещал метъл фен, който да не харесва "The Fragile Art of Existence". Надявам се и да не срещна, защото сигурно има такива хора, но аз не виждам за какво бихме могли да общуваме...
   Да погледнем и имената на останалите музиканти, освен Aymar и Chuck, които участват в записите - Steve DiGiorgio - бас, Shannon Hamm - китара и Richard Christy - ударни. Ами, да - това са късните Death с различен певец и свирещи по малко по-друг начин. Нима може да се очаква нещо слабо? Някъде "The Fragile Art of Existence" се определя като чист прогресив, другаде като пауър/прогресив, трети го смятат за по-близо до стандартния хеви метъл. Мнозина пък причисляват условно и Death към техен собствен дет-прогресив стил. Според видния ни колега, енциклопедист, музикален ерудит и критик Ивайло "Georid" Георгиев, прогресивът не е жанр, а подход. Ако приемем тази теза, няма никакво съмнение в прогресивното развитие, което Chuck Schuldiner показва, както през годините с Death, така и към края на жизнения си път с Control Denied. А накъде би продължил от там насетне, не само с един, а и с повече албуми, ще остане една от големите загадки в историята на тежката музика. Сравнима например с това какво би се случило с Metallica, ако Cliff Burton не беше загинал или с Ахат, ако Божо Главев не бе напуснал групата...
   "The Fragile Art of Existence" е хомогенен и завършен албум, който те кара да го изслушаш на екс, като трудно можеш да поставиш едни песни по-напред от други или да спреш по средата - ей така, защото ти е доскучало. Докато пиша тези редове, в съзнанието ми изникват откъси от различните парчета, а пред очите ми е образът на Chuck Schuldiner - с неизменната китара в ръка и с онзи вглъбен поглед, сякаш предусещащ скорошната си кончина... Изкуството да съществуваш може да е лесно "чупливо" и ефимерно, като независимо колко дълго си живял, твоите години са по-малко от миг във Вечността. Но изкуството да оставиш след себе си редица музикални еталони и пример за следване от стотици и хиляди други хора - то е завинаги! И след това...