CRYPTOPSY - "Cryptopsy"

Канадските дет/грайнд техничари Cryptopsy успяха да разочароват голяма част от феновете си с експерименталния албум "The Unspoken King" от 2008 година. Опитите за навлизане в деткор територията и чистите вокали на новия фронтмен Matt McGachy бяха посрещнати на нож, а самите музиканти бяха обвинени в липса на идеи и в опити да направят звука си по-комерсиален. Актуалният седми албум на Cryptopsy, носещ името на бандата, е едно ново начало в няколко отношения. Това е първият запис, който групата издава без лейбъл зад гърба си след като напусна “Century Media Records”. "Cryptopsy" бележи две промени в състава на бандата: басът е поверен в ръцете на Olivier Pinard, който идва от Neuraxis, а на китарата е завърналият се Jon Levasseur, чийто маниакални рифове бележат всички култови албуми на Cryptopsy. Останалите членове са Christian Donaldson (китара), Matt McGachy (вокали) и основният двигател на групата, уникалният барабанист Flo Mournier.

   Още от откриващото парче "Two-Pound Torch" става ясно, че "Cryptopsy" не е продължение на "The Unspoken King". Прави впечатление рязката промяна във вокалите на Matt McGachy - от гърлото му извират дълбоки ревове, напомнящи за Frank Mullen от Suffocation. Трудна задача е да си на мястото на легендарен фронтмен като Lord Worm, но Matt се справя завидно добре. Опитите за чисто пеене са оставени назад в миналото. Cryptopsy винаги са били виртуозни музиканти, майстори на бързото и технично свирене. Flo Mournier безмилостно унищожава комплекта барабани с прецизни грайнд набивки и двойни каси. Jon Levasseur изтръгва от китарата си скоростни рифове и чупещи пръстите сола, които са негова запазена марка още от времето на дебюта "Blasphemy Made Flesh". Пример за високото ниво на владеене на инструментите, което демонстрират момчетата от Cryptopsy, е парчето "Red-Skinned Scapegoat" - яростна дет/грайнд атака, която без предупреждение преминава в кратка джаз импровизация, след което звуковата касапница продължава. Olivier Pinard се справя отлично със сложните бас партии, а специфичната му техника на свирене проличава най-добре в "The Golden Square Mile" и "Ominous". Деткор елементите характерни за "The Unspoken King" са почти напълно изчезнали. В едноименния си албум Cryptopsy правят това, което могат най-добре: техничарски дет/грайнд, изсвирен от хора, владеещи инструментите си до съвършенство. Допълнителен плюс е и качеството на записа: звукът е кристално чист, като всеки отделен пасаж може да бъде чут ясно.

   "Cryptopsy" е един висококачествен, брутален албум. Спорно е дали е на нивото на класики като "None So Vile" или "Whisper Supremacy", но с този диск Cryptopsy отговарят достойно на всички свои критици, които ги бяха отписали като група, и доказват, че са в блестяща форма. Със сигурност "Cryptopsy" ще се нареди сред най-добрите заглавия от богатата канадска екстремна метъл сцена за тази година.