CULT, The - "Born into This"

Осми поред за The Cult, този албум бележи и втория им реюниън след една авантюристична петилетка, в която Ian Asturby се бори с призрака на Jim Morrison в половинчатата формация The Doors of the 21st Century. Миналата година британците решиха да са съберат отново заедно и дори гостуваха в Каварна. Под "заедно" при The Cult се разбира дуото Asturby / Billy Duffy - въплъщение на класическата рок-суета водещ певец/водещ китарист (справка – Jagger/Richards, Tyler/Perry, Page/Plant). Третият разпознаваем член - Matt Sorum, който след схизмата в Guns N’Roses се завърна за кратко в групата, днес е зад барабаните на по-добрия остатък от Guns - Velvet Revolver. Останалите музиканти при The Cult са без особено значение и варират според албума или турнето. За записите на "Born into This" са ползвани услугите на небезизвестния John Tempesta (Exodus, Testament, White Zombie) и на басиста Chris Wyse (който без малко не замести Jason Newsted в Metallica).
   От двете противоположни лица на The Cult - на маниерни готик-рок икони и на непосредствени рокаджии, в "Born into This" е търсена експонация на второто. Албумът е направен само за 36 дни, с нарочната идея да звучи по-жилаво. Всичко е подчинено на първичното въздействие. Песните са икономични. Asturby пее в по-нисък и дрезгав регистър. Басът е изтеглен напред, за да придаде на звученето по-арматурен вид. Зад пулта е Martin "Youth" Glover, някогашен съосновател на Killing Joke и по-късен продуцент на The Verve. И тук се появява вечния проблем с идентичността при The Cult. Каква група искат да са те днес? Готически постънк в поп-опаковка или мръснишки рокендрол? "Youth" Glover ги е объркал допълнително, като на места е вкарвал звуци от U2, а на други е изчиствал фона до нивата на Midnight Oil. Китарите на Billy Duffy ту бичат отчетливи рифове (в "Savages" и едноименното "Born into This"), ту се реят назад в типичен The Edge маниер. В "Dirty Little Rock Star", най-директния шлагер от албума, Asturby се чувства длъжен да пее с пънкарската поза на Johnny Lydon, докато в полубаладата "Holy Mountains" ни се представя в най-дразнещото превъплъщение на Bono - онова, на състрадателния проповедник. Из целия албум има повече електронни украшения, отколкото един заявен като back-to-the-basics рок може да понесе и повече живот, отколкото е нужен на престорено депресивния готик. Разфокусирана работа. Тъкмо ти се приисква да строшиш полилея на съседите отдолу и изведжъж се появява занесен из пораженческите небеса припев като от "(Here Comes the) Rain". Да. За привържениците на The Cult от "Electric" този албум е твърде сресан, а за тези на The Cult от "Love" и "Dreamtime" - твърде разхайтен.
   Но да гледаме позитивно на нещата: "Born into This" се е получил като нелош пост-алтернативен хардрок от началото на XXI век. Диск за купони, еднакво приемлив за феновете на AC/DC и на U2, на The Mission и нашенските "Мастило". Професионална ширпотреба за сметка на култа.