CYNIC - "Traced In Air"

Каква ирония на съдбата. Годината, в която батальон умни глави от вси страни обединиха усилията си и пуснаха в експлоатация големия адронен колайдер с основната цел да претворят по изкуствен път възникването на вселенската материя, ще се запомни с подобен експеримент и в областта на изкуството. Изтъкнатата троица от професори по металознание и изтънчен инструментализъм - Paul Masvidal, Sean Reinert и Sean Malone, се опита да възпроизведе Големия взрив в екстремния свят, носещ простичкото име "Focus", който самата тя предизвика преди петнадесет години.
   Ако сложната машинария на учените функционира чрез сблъскването с голяма скорост на снопове от протони, музикалните лабораторни изпитания се уповават на искрите, които се очаква да блеснат при съприкосновението на няколкото крепящи механизма крайъгълни кремъка. И най-вече на това - дали техните пламъци ще се издигнат достатъчно високо, за да озарят звездното пространство така ярко, че по повърхността му да могат да бъдат разчетени скицираните от планетите тайни формули.
   Както повеляват дебелите учебници по физика, ускорението на частиците в "Traced in Air" се движи в затворен кръг. Двата потока стартират едновременно с хипнотизиращото интро "Nunc Fluens" и с вледеняващото аутро "Nunc Stans". Кръговратът продължава да набира скорост с меко започващите, но развиващите температура на горене "The Space for This" - от едната страна и "King of Those Who Know" от другата. И още тук по-стръвно настроените фенове се сбогуват с надеждата, че ги очаква втори "Focus", защото поне на пръв поглед всичко звучи шлифовано като диамант в тюрбана на индийски махараджа. Грубите вокали на Tymon Kruidenier са налице, но ноктите им са толкова изтъпени от непрекъснатото пилене с еднообразното мяучене на Masvidal, че бодлите им увяхват преди да успеят да се разпукат в ушите на слушателя.
   Симетричната надпревара на невидими пръски материя продължава с упражненията по стил "Evolutionary Sleeper" и "Adamчs Murmur". Но дори и притегателната сила на горещия флирт между китарата и баса, която засмуква тези парчета по тунелите със силата на мощни магнити, не може да компенсира естествената енергия, която отприщи роенето отпреди петнадесет години. Ако "Focus" беше прогресив, маскиран като дет метъл, то неговото продължение е фюжън, надянал прогресивно-авангардни парцалки. Експлоатация на няколко мотива, омотани във всевъзможни комбинации на влюбените в тях хармонии. И дори след кулминацията в албума - съприкосновението на "Integral Birth" с "The Unknown Guest", които се сливат една в друга, генерирайки вакуум в наситената с тонални амплитуди, насечени ритми и заклинателни "Magma" брътвежи среда, в устата остава вкус на нещо апетитно, но трудно за преглъщане.
   Колайдерът не успя да отвори черна дупка, която да погълне материята, нито пък открехна врата към ново измерение. Изтече хелий и му се повреди охладителната система. По същия начин "Traced in Air" няма да повтори подвига на "Focus" и няма да успее да размести прогресивно-металните пластове. Изтекоха тежки елементи и му се повреди пещта, в която клишетата се претапяха в чисто нови субстанции. Но пък опитът си струва. Поетът го е казал - "напред, науката е слънце". И очевидно Cynic са склонни да пренебрегнат божествения и човешкия фактор в името на естеството. Така и подобава на едни видни мизантропи.