DANZIG - "7:77 I Luciferi"

Glenn Danzig е откачена работа, скоро ще удари петдесетака, но нито снимките, нито мирогледът или пък музиката издават преклонната му възраст. Danzig тръгна от нюйоркската пънк сцена през 70-те (!) като фронтмен на Misfits, чиито хорър поп пънк стана малко нещо легенда доста по-късно, когато младите Metallica започнаха да раздуват какви били музикалните им интереси (това беше доста преди продажбите им да почнат да гонят Майкъл Джексън). През 80-те Danzig здраво влезе в готиката със Samhain (келтски бог на мъртвите), а през 1988-а създаде едноименната група, чийто стил не се наемам да описвам.
    Групата Danzig издаде седем албума, които са на километри един от друг, макар надлежно да са номерирани от 1 до 7. Обединява ги единствено добрият и изразителен глас на Glenn Danzig, нежеланието му да се застоява дълго на една и съща музикална гара и сатанистката идея. (Внимание!: за Glenn Danzig сатанистът е човек, който "има проблем с властта по принцип", но никога не се предава; той не е религиозен и вярва само в себе си). Допълваме описанието на човека и групата Danzig с още няколко щриха: Danzig издава успешен комикс - като някогашната "Дъга", само че с повече порно; понеже "Ози е гъз" Danzig организира пътуващия фестивал "Blackest of the Black", основно като опозиция на "Ozzfest", тоест само за екстремни групи и без корпоративни дивотии.
    Оттук започва трудната част – минаваме към албума "I Luciferi", като си пропомняме, че от предишните имаше един с блус рок, един метълски, един с индустрия и един с класическа музика, при това – концептуален. Седмицата "I Luciferi" е интересна и сполучлива комбинация от пънк, дуум, ню уейв и нещо неясно, но определено принадлежащо към калифорнийския метъл. В такъв контекст разнообразието се подразбира, остава само да добавим животворната сила на традиционния евро метъл. Китарните сола са кратки, ритъмът е по средата между бавен и умерен, басът е плътен, но в никакъв случай водещ. Голямото богатство на албума е в гласа на Glenn Danzig, който показва страхотни нюанси, и то без реване и без фалцетни крайности. Накратко, това е глас, който трябва да се чуе, глас който създава атмосфера.
    Горещо препоръчвам последния Danzig на всички, които харесват умерено тежък звук, поднесен на мрачен фон и с много мелодия.