DARK AGE - "Acedia"

Ей такива ситуации са ми любимите: когато към края на годината си мислиш, че всичко, което е можело да те впечатли, вече е излязло, се появява диск, който те плесва по врата със звучността на мокър парцал, залепнал за гладка кожа. Задачата да извършат тази интервенция спрямо скромната ми персона през 2009-а поеха немците от Dark Age. Не мислех, че тази мелодична дет метъл банда би могла да ме изненада по какъвто и да е начин, затова подходих към новия им (шести поред) диск "Acedia" с типично критикарско безразличие. Само дето въпросното беше накълцано на ситни парчета още при първото прослушване на албума. Dark Age са отбелязали значителен напредък спрямо предходния "Minus Exitus" и докато първоначалното усещане, което оставят у слушателя с новата си продукция е по-скоро като за епигон на късните In Flames, то всеки следващ досег с албума разкрива една малко по-различна плоскост.

   Сериозен процент от рифовете и китарните двугласия (напомнящи Гьотеборгската петорка) сякаш са минали пресявка през онзи филтър, който преди няколко години изградиха новите банди отвъд Атлантика. Това обаче не е N.W.O.A.H.M. - вярно, има влияния, но не е. Защото китарите плуват в едно мрачно, готическо и леко механизирано море с ежепесенен прилив от клавишните, родеещи музиката в "Acedia" с други големи - Paradise Lost. Целият албум умело и балансирано бяга от влизането в сходни рифови и песенни стереотипи, което разчупва общото му звучене. И всичко това се случва на фона на ритъм секция, чийто перфекционизъм методично разковава дъските на предубеденото съзнание. Не знам дали бандата е била споходена от вдъхновение свише, или дискът е плод на внимателно планиране, но почти няма парче, в което вокалите (били те агресивни или чисти) да дразнят. Мелодичните моменти са поставени като след математическо изчисление на възможно най-правилните места, така че слушателят да не губи контакт с албума поради скука или мисли от рода "Баси, тоя не се ли нарева?". Между другото - в специалното издание на "Acedia" фигурира и допълнително парче, където зад микрофона помага Kai Hansen, но неговата поява ми е абсолютно нелогична на фона на описаната по-горе стилова насоченост. Парчето обаче си е бонус, тъй че не го броим за пълнокръвна част от цялото.

   На албума съвсем чистосърдечно слагам оценка с една стъпка под върха и единицата в минус е заради лисата на кой знае каква иновативност. Но веднага правя уговорката, че ако трябва да ви препоръчам един модерно звучащ музикален продукт от 2009 г., то "Acedia" ще е ако не първото, то поне едно от първите ми предложения.