DARKNESS BY OATH - "Fear Yourself"

Завъртяно лого, дълго име, снимка, на която музикантите приличат на бивша хардкор шайка... Набързо категоризирам предоставеното ми промо като закъснял представител на умрялата американска вълна. По дрехите посрещат, а по музиката изпращат, както беше констатирал един познат след като обърна половин литър водка. Darkness By Oath се оказват испанци, които жулят мелодичен дет, а "Fear Yourself" е техният втори дългосвирещ опит. Преди четири години в дебюта "Confidential World of Lies" бандата следва плътно постулатите на стила, но в настоящия диск положението е малко по-различно. Във време, когато някои държави забраняват вноса на свинско от родината им заради модерната чума свински грип, музиката на Darkness By Oath показва част от белезите на друга актуална болест - метълкора. Сред атмосферата, доминирана от ранните In Flames, симптомите не се набиват на уши твърде нахално, но се усещат в характерните рифови постановки на "Pieces", "Echoes By Silence" и "Nothing To Say". Чисто пеене обаче няма да чуете (с едно единствено изключение - "Bleeding for My Sins", но и там появата му е епизодична) и за това е отговорен вокалистът Aritz Nabarro. Работата му зад микрофона е на чудесно ниво, а в ниските регистри ("New Dawn") гласът му оре като рало - рохкав добруджански чернозем.
   Ако обаче вече сте видели оценката, най-вероятно се сещате, че не всичко в албума е цветя и рози (или по-скоро мрак и смърт). Тъпченето връз едни и същи схеми не секва по време на целия диск и поради тази причина "Kingdom Of Denial" се откроява като парчето с най-интересна и надграждаща се композиция. След като прослушате първия дял на "Fear Yourself", ще сте порядъчно наясно с това, което ще ви предложи втория. А към края на диска вече се усещам, че размишлявам над въпроса: къде ли щяхa да бъдат подобни банди, ако ги нямаше великите At The Gates?