DAVID SHANKLE GROUP - "Still a Warrior"

Макар че така и не го показа, докато свиреше с Manowar, David Shankle е един от най-добрите метъл китаристи на планетата. Дори едно повърхностно заслушване в музиката, която прави със собствената си група, е достатъчно, за да унищожи всички съмнения в това. Скоростта и техниката, които демонстрира от излезлия през 2004-а "Ashes to Ashes" насам, са, меко казано, впечатляващи, а вторият албум на David Shankle Group, "Hellborn", беше един от най-добрите за 2007-а.

   При все това, по някаква причина DSG успяват да останат незабелязани от повечето метъл фенове. Групата прави убийствена музика, събрана е около известно за жанра име и изпълненията й винаги са на ниво – и, все пак, много малко хора забелязват творчеството й. Защо се получава така? "Still a Warrior" донякъде дава отговор на този въпрос. Албумът е изсвирен перфектно и изпълнен с идеи... Със същите идеи, които почитателите на групата познават от предишните два албума. При все че DSG са в съвсем нов състав, в третото им издание няма почти нищо ново. Единствената сериозна разлика с "Hellborn" е във вокалното изпълнение, и тя далеч не е в полза на "Still a Warrior". Макар че Warren Halvarson демонстрира по-широк диапазон от изявилия се в предишния албум Dennis Hirschauer и умения поне на същото ниво, гласът му далеч не е толкова разпознаваем – истината е, че тук Halvarson се представя просто като един от многото кадърни пауър метъл певци. Върши си работата отлично, но не се откроява с абсолютно нищо. Същото важи и за ритъм секцията. Барабанистът Gabriel Anthony и басистът Mike Streicher очевидно са страхотни инструменталисти, но остават в сянката на David Shankle и не съумяват да покажат собствения си почерк в музиката на групата. За сметка на това, китарата доминира над всичко. Бас, барабани и дори вокали са изтикани на заден план, за да изпъкнат уменията на Shankle – и това, колкото и техничен да е китаристът, прави леко негативно впечатление, още повече, че нито солата, нито рифовете му се отличават с особено разнообразие.

   Все пак, въпреки критиките, "Still a Warrior" има достатъчно положителни качества, които да оправдаят слушането му. На първо място, изсвирен е наистина убийствено. С този албум почитателите на китарния шред ще се почувстват в Рая, особено когато стигнат до някое от двете инструментални изпълнения – "Demonic Solo", написано за излезлия през 2011-а година нискобюджетен филм на ужасите "Jezebeth", и надминаващият осем минути убиец "The Hitman". Силни, надъхващи композиции, които няма да оставят никого безразличен. В албума, разбира се, има достатъчно енергия, скорост и агресия, за да се хареса на повечето метъл фенове...

   Всичко това обаче го има и в предишните два албума на групата, а те са доста по-добри. "Still a Warrior" вероятно ще се хареса на човек, който тепърва се запознава с творчеството на DSG, но е далеч от най-доброто, което мистър Shankle може да предложи.