DECAPITATED - "Blood Mantra"

Реално няма причина да считаме Decapitated за по-малко чудо(вище) от Behemoth и Vader. Но, по ред причини, за тях говорим с религиозно благоговение, а за Vogg и другарите му говорим просто като за една страхотна банда. Но всичко е въпрос на време и постоянство! С всеки нов албум Decapitated все повече се отдалечават от нивото на Deivos и Sceptic и се издигат към високата номенклатура на полската екстремна сцена. Дори когато настоящият им нов албум се окаже най-сложната им, най-некомерсиална творба досега.

   "Blood Mantra" не изригва като бомба с пирони в лицето ти, не гони рекорди за темпо или техничност, и звучи елементарен на фона на бясната китарна сеч в албумите до "Organic Hallucinosis" (2006) и нахъсаното завръщане в "Carnival Is Forever" (2011). Бруталността е на други, доста по-потайни и неуловими на първо слушане места. Тя е стаена в моменти като по Nergal-ски церемониалното начало на "Exiled In Flesh"; в продължително повтарящите се рифове на "Veins" и "Nest" - ритмични откоси, изсвирени с няма и една трета от нотите, които обичайно изстрелва Vogg, но с присъщата му нечовешка прецизност; в разложените във времето куплети на "Blindness"; в напрегната тишина на "Red Sun" и дългата интродукция на "Moth Defect", последвана от мачкащите ритми на Vogg и вокалите на Piotrowski, носещи се сякаш от Отвъдното. Единствените парчета, кито откровено напомнят за Decapitated такива, каквито ги познаваме, са двеминутката на омразата "The Blaspheous Psalm..." и "Instinct", която сякаш е излязла от "Carnival Is Forever".

   Останалото е атмосфера - тежка, обредна и хипнотична - разцепена с моменти на нажежена до бяло ярост, объркване и тегнещо чувство на обреченост. Не, Decapitated не са се превърнали в дуум банда, и реномето им на мускулеста, технична група не е застрашено. Но съдържанието в "Blood Mantra" е толкова зряло, сдържано и концептуално, че има риск да се окаже доста отнесено и скучно за онези, които искат още един биткаджийски, напомпан до пръсване с агресия, рифов шред и спорадични интерлюдии албум. Макар и да представлява уверена крачка встрани за групата, "Blood Mantra" по-скоро не подлежи на избирателно слушане и не може да се похвали с главорезни химни като "Mother War" и "Spheres Of Madness". Това е албум за по-специфичен вкус, който несъмнено е дълбок и си тежи на мястото, но не притежава опустошителната сила и смазваща атлетичност на предшествениците си. Изживяването си струва и "Blood Mantra" ще се запомни, но за нас Decapitated са си Decapitated именно когато раздават точни и летални източноевропейски тупаници. Лутането в мрака може да бъде оставено на други мрачни групи.