DEEZ NUTS - "Bout It!"
2013, Century Media Records/Animato Music
Много често, когато четете музикални рецензии в днешно време, ще забележите постоянното повтаряне на изрази като "зрялост", "порастване" и други подобни определения, и то абсолютно винаги използвани в положителен контекст. Честно казано, понякога това ме е обърквало и учудвало.
Според хората, пишещи подобни неща, Deez Nuts би трябвало да са някаква сбирщина от инфантилни хулигани. Дори и да са такива, това няма значение точно сега. Важното е, че JJ Peters, Matt Rogers, Jon Green и Alex Salinger много добре показват една от най-силните страни на тежката музика - възможността да вплиташ най-различни теми в нея. Защото, предполагам ще се съгласите, щеше да е много, много скучно, ако всички банди се стремяха да бъдат винаги зрели и мъдри. Австралийците обаче, за щастие, много добре знаят, че в света има достатъчно групи, които ни занимават с политически, социални, екзистенциални и още какви ли не проблеми и са решили да създадат творба, която има своите послания и ценности, но представени в малко по-различна форма.
Чрез много по-опростен и директно удрящ подход, Deez Nuts са направили в третия си студиен албум сбор от онези супер добре "влизащи" песни, които са идеални за слушане, особено ако лятото ти започва сега, обзело те е безгрижие, а приятелите вече те чакат някъде. "Bout it!" просто има харизмата да те накара да забравиш всички глупости, през които си минал в работната или учебна седмица и да се насладиш до краен предел на свободната си петък вечер. Циничността и грубия му език могат да наранят всеки литературен доайен, но, нека да си го кажем, там е и истинският чар на албума. Защото всеки понякога има нужда от подобен тип отношение и когато този момент дойде - винаги можете да намерите Deez Nuts, да си пуснете "Bout it!" и да разчитате, че те няма да ви съдят ако открито заявите, че не харесвате работата си, не понасяте да виждате някои определени лица без причина или че просто искате да излезете навън с приятелите си в делничен ден. И ако не сте били наясно с това от предните два албума на групата, то този ще ви убеди във всичко казано досега, и то по много категоричен начин. Не очаквайте да чуете революционни музикални промени или особена креативност в музикално отношение, защото тези елементи просто не са в кръвната група на австралийците. Те винаги са залагали най-вече на атмосферата и текстовете си, което прави от шестнадесетте им (от които десет пълнокръвни) нови песни разликата между тях и голям процент от всички други банди. Deez Nuts не се приемат насериозно, не искат да порастват и да помъдряват и имат желанието да ви ударят едно рамо, независимо за какво и при какъв повод. Плюс стегнат, мощен и праволинеен хардкор, събран в кратки парчета, хубав звук и песен, с участието на Sam Carter. Е, не може да се каже, че е всичко, за което човек може да си мечтае, но е напълно достатъчно.
Davidian
Според хората, пишещи подобни неща, Deez Nuts би трябвало да са някаква сбирщина от инфантилни хулигани. Дори и да са такива, това няма значение точно сега. Важното е, че JJ Peters, Matt Rogers, Jon Green и Alex Salinger много добре показват една от най-силните страни на тежката музика - възможността да вплиташ най-различни теми в нея. Защото, предполагам ще се съгласите, щеше да е много, много скучно, ако всички банди се стремяха да бъдат винаги зрели и мъдри. Австралийците обаче, за щастие, много добре знаят, че в света има достатъчно групи, които ни занимават с политически, социални, екзистенциални и още какви ли не проблеми и са решили да създадат творба, която има своите послания и ценности, но представени в малко по-различна форма.
Чрез много по-опростен и директно удрящ подход, Deez Nuts са направили в третия си студиен албум сбор от онези супер добре "влизащи" песни, които са идеални за слушане, особено ако лятото ти започва сега, обзело те е безгрижие, а приятелите вече те чакат някъде. "Bout it!" просто има харизмата да те накара да забравиш всички глупости, през които си минал в работната или учебна седмица и да се насладиш до краен предел на свободната си петък вечер. Циничността и грубия му език могат да наранят всеки литературен доайен, но, нека да си го кажем, там е и истинският чар на албума. Защото всеки понякога има нужда от подобен тип отношение и когато този момент дойде - винаги можете да намерите Deez Nuts, да си пуснете "Bout it!" и да разчитате, че те няма да ви съдят ако открито заявите, че не харесвате работата си, не понасяте да виждате някои определени лица без причина или че просто искате да излезете навън с приятелите си в делничен ден. И ако не сте били наясно с това от предните два албума на групата, то този ще ви убеди във всичко казано досега, и то по много категоричен начин. Не очаквайте да чуете революционни музикални промени или особена креативност в музикално отношение, защото тези елементи просто не са в кръвната група на австралийците. Те винаги са залагали най-вече на атмосферата и текстовете си, което прави от шестнадесетте им (от които десет пълнокръвни) нови песни разликата между тях и голям процент от всички други банди. Deez Nuts не се приемат насериозно, не искат да порастват и да помъдряват и имат желанието да ви ударят едно рамо, независимо за какво и при какъв повод. Плюс стегнат, мощен и праволинеен хардкор, събран в кратки парчета, хубав звук и песен, с участието на Sam Carter. Е, не може да се каже, че е всичко, за което човек може да си мечтае, но е напълно достатъчно.
Davidian
Други ревюта на DEEZ NUTS