DEINE LAKAIEN - "Indicator"

Едва ли Deine Lakaien изповядват традиционния корпоративен принцип "не променяй нещата, които работят добре", но дори и бегла разходка из творчеството им оставя слушателя с подобно впечатление. И наистина - студийните албуми на Лакеите наподобяват отделните части на една и съща книга. С различно действие и опаковка, но с еднаква атмосфера, качество, персонажи и фабула. Изглежда е дошло време готическия роман да продължи, защото немско-македонският дует ваятели на мраморно изящество разгърна новите му страници пред почитателите си, издавайки албума "Indicator".

   Едва подхванали предговора, с радост забелязваме, че пионерите на класическия даркуейв не са свалили гарда от 2005 година, когато издадоха последната си творба "April Skies", а скорошните солови забежки на фронтмена Alexander Veljanov не са повлияли отрицателно на творческата му мотивация по отношение на родната група. Откриващата елегия "One Night" се прозява заразително и посреща нощта, завита презглава със струнните оркестрации на Ernst Horn. Следващите я по петите "Who`ll Save The World" и сингълът "Gone" са по-ритмични и съответно по-хитово звучащи. Песни с ярко изразени припеви, които ще събуждат телата на щастливците по живите участия на Deine Lakaien. Пост-пънкарската монотонност на "Immigrant" я прави композицията с най-авангардно звучене в албума. Заедно с напрегнатата "Six O`clock" и социалния лозунг "Europe", съставят плитчините му. В чиито рифове акустичните струнни инструменти засядат, почти напълно заляти от електронни луупове. Скритият коз в ръкава на Veljanov и Horn взема участие точно в средата на играта. Куплетите на "Blue Heart" затуптяват с пълна сила, а припевите са конструирани така, че да предизвикат у слушателя сигурно сърцебиене.

   Втората половина на "Indicator" е осезаемо по-баладична, а текстовете на парчетата са по-абстрактни и по-символични. Една след друга се изреждат бавни импресии, в които, с малки изключения, няма ударна (ритъм) секция. Тук гласът на мистериозния македонец е подплътен предимно с изискания вопъл на класически струнни инструменти и акустично пиано. Прелестно соло на цигулка навлажнява очите на "Along Our Road", а ромолящият клавир в "Without Your Words" проветрява мислите ни. Славянските вокални мотиви на "Go Away Bad Dreams" се съчетават с ембиънт криволиченията на семплираните звуци по възможно най-адекватния начин. Хладният полъх на "On Your Stage Again" ни оплита здраво в паяжината на статичното си безвремие - продукт на уникалния сблъсък между балканската емоционалност и немската дисциплина. Циркулиращото в гърлото на Veljanov катедрално ехо е толкова гъсто, че можеш да го режеш с нож. Човек има чувството, че гласът му всеки момент ще се материализира в пространството под формата на хиляди черни пеперуди, които ще го понесат върху сатенените си криле.

   Траурният епилог "The Old Man Is Dead" спира напълно времето в края на албума "Indicator". По този начин готическите хипнотизатори получават пълен достъп до съзнанието на слушателите, за да продължат да му въздействат дори след финалните акорди. С познатото ни непроменливо през годините методично постоянство. Защото, подобно на своите виещи срещу луната събратя, двуглавото даркуейв създание козината си мени, но нрава - не!