DEMILICH - "Nespithe"

За да очаквам от вас да прочетете обстоятелствено ревю на запис от 1993 г., написано през 2012-а, трябва да имам доста добра причина. Искам да ви представя албума, на който съм "кръстен" и да знам, че преди аномалия от друго измерение да вдигне червата ми във въздуха, понасяйки с тях трупа ми към някакво враждебно място като лирическия герой от любимото ми парче със заглавие "Inherited Bowel Levitation - Reduced Without Any Effort", съм се погрижил, че няма да пропуснете тази дълбоко ценителска класика в дет метъла.

   Настоящето се пренася някъде из потъналите в мрак Суомски дебри, където човешкото у звяра замръзва в снежна кома. През 1993 г. мозъчната некроза Demilich, която от 3-4 години върлува из финландската екстремна сцена събира своите преносители в студио и записва своят първи, последен и единствен дългосвирещ албум - "Nespithe". За да може музиката да поеме вокалите на фронтмена и китарист Antti Boman, групата отпуска инструментите си в Ла цяла година, преди Korn да се сетят да го направят от другата страна на земното кълбо. И докато песните от "Nespithe" звучат свежо и по днешните "сюрреалистични" стандарти на свирене, най-силно впечатление в звука на Demilich оставят именно вокалите на въпросното лице. Лиричността на внезапно отпушен задръстен сифон на мивка, която повечето "домашни" порнограйнд проекти постигат чрез ефекти като някакъв вид пародия, е естествен природен дар на Antti Boman и давам две години от живота си, за да мога да изпитам онова, което младите любители на дет метъла през 90-те са усетили при първия си досег с вокалите му. И сега няма да повярвате, но това зловещо гърлено клокочене, надавано сякаш не от прасе, а от самата мръсотия под него, е положено върху лентата без грам студийно окарикатуряване - затова потърсете в "YouTube" клипчето от радиопредаване, където Antti доказва дарбата си на живо.

   Колкото и да не ви се вярва, в песните на Demilich всъщност има текстове. Но не очаквайте да ги разберете от албума, освен ако не сте изследовател на дълбокоокеански звуци или специалист по шифри - понеже, за да се погрижат да останем в бездната на дълбоката обърканост от случващото се, в която са ни изхвърлили от космическа височина, финландците отпечатват лириките и имената на песните като неразбираеми анаграми в обложката на албума. Не, не става дума за интелигентна главоблъсканица като загадките от албумите на Tool. Това е демонстрация на пълното презрение на бандата към напразните ви опити да откриете нещо стандартно и познато в звученето на "Nespithe", което да ви осигури поне малко слушателски комфорт. А с напредването на албума ще ви обзема все по-остра нужда от такъв, и нищо чудно към края му да се откажете... но не се притеснявайте, със сигурност ще се върнете отново.

   За какво, по дяволите, говоря? В музикално отношение "Nespithe", заедно с единствените две творби, които му се равняват в моите "книжа" - "Obscura" на Gorguts (1998) и демото на Timeghoul, представлява инкарнация на феномена, който аз и един негър, продаващ хапчета, наричаме "потъване в заешката дупка". Тази на "Nespithe" води към отчуждено от нашата планета паралелно измерение със звучене, за което съзнавате, че е дет метъл, но в него не можете да откриете нищо от традиционното, разбираемото, конвенционалното в каноните на жанра. Рифовете на Antti Boman и Aki Hytonen се усукват около главата ви като въжета от плът в странни и нелогични времена, инжектирайки тоновете си на милиметри от артерията на абсолютната какофония. Благодарение точно на този аспект осъзнавате и гения на Demilich - китарите не са фалшиви и в песните няма нито един сбъркан тон, но за слуха ви това, което чувате, е непонятно, чуждо и враждебно. Контролираният хаос на песните в "Nespithe" ме кара да ги оприличавам на фрагменти от съзнанието на умопобъркан изверг, който е в пълно владение на своите действия и сякаш насила ви влачи към самия Ад. И като говоря за песни, парчетата в "Nespithe" до едно са с безумни имена, подобаващо умопомрачителни лирики, и, въпреки флирта с какофонията и доста техничното за времето си свирене, те са умно структурирани, последователни, ритмични, динамични и много различни от примитивното "блъскане". Тези песни са прототип на съвременния техничен дет метъл, но без красивите джазови интерлюдии и задължителните двойни каси през цялото времетраене. Барабаните на Mikko Virnes компетентно се накланят ту към типичните за дет метъла спринтиращи бийтове, ту към палави ритми, типични за груув метъла и порнограйнда. Топлият им и доста "мазничък" аналогов звук се съчетава с другите инструменти в едно висше усещане за гротескност, което тегне над целия албум и го прави толкова забавен и неповторим.

   Цялото това изживяване е направено достъпно за свободен и легален даунлоуд в lossless-формат на сайта на Demilich от самия Antti, така че се възползвайте от тази привилегия, свалете си "Nespithe" и вижте до кой кръг на Ада на собственото ви болно съзнание ще ви отведе заешката дупка...