DOKKEN - "Broken Bones"

Всеки, който е бил на фестивала в Каварна през тази година и е гледал изпълнението на Dokken, сигурно още тогава е отписал групата. Don Dokken звучеше толкова немощно, че ако бе обявил от сцената края на бандата, всички щяха да въздъхнат с облекчение. После стана ясно, че е имал проблеми с гласа си, но фактът си е факт - емблематичната бленда на американския хеви метъл беше поела по пътя на разочарованието.

   Предстоящото излизане на албума "Broken Bones" едва ли вдъхваше надежди за нещо положително след сценичното представяне в Морската ни рок столица. Да, ама не! 11-ият Dokken се оказа една от най-приятните изненади на 2012-а! Don не е започнал да пее по-добре. Просто е осъзнал, че няма смисъл да мъчи себе си и да мъчи песните, а е записал възможно най-равните и безлични вокали. Но гласът му си остава все така разпознаваем и за съдържанието на албума е съвсем във форма. Няма наслагвани ефекти, за да постигне вече невъзможното, което му прави чест. И за пореден път доказва, че Dokken винаги са способни на изненади.

   Интересното е, че когато фенът посегне към нов албум на американците, никога не е сигурен точно какво ще получи. За разлика от много други банди. И това винаги е носело успех на групата. Така беше и с предишния "Lightning Strikes Again" (2008), който се радва на доста ласкави оценки. "Broken Bones" смело се нарежда до него. 11-те композиции са подредени по най-удачния начин. Бързо и смазващо откриващо хеви метъл парче като "Empire", последвано от класическия Dokken "Broken Bones" и хитовата "Best of Me". Jon Levin върши чудеса из целия диск. Солата му са силно повлияни от блуса, както и по-голямата част от песните. "Waterfall" е ефирна и прогресивна, "Victim of the Crime" е пропита от източни влияния и напомня в много отношения мистичността на "Kashmir" на Led Zeppelin. Където са могли, музикантите са вкарали доволно количество акустични китари. Един от върховете е нетипичната за бандата балада "Today", силно повлияна от психеделията на 60-те и 70-те и кумирите на Don The Doors. И ако след откриващата "Empire" темпото пренася слушателя в по-бавни води, то към финала скоростта и тежестта отново е вдигната с "For the Last Time" и "Tonight".

   "Broken Bones" няма да се нареди до платинените класики от 80-те. Don Dokken повече няма да пропее, както в миналото. Но около себе си има музиканти, които все още горят, когато става въпрос за Музиката. Новият албум се цели в миналото, което се оказва стъпка в правилната посока. Все пак трябва да приемем факта, че група с над 30 годишна история знае какво прави. Но въпреки всичко, Don обяви, че това е последният албум на групата и в бъдеше ще се посвети на нови проекти с по-различна насока. Но кой знае? Били сме свидетели на стотици възраждания на най-различни банди и тепърва ще видим и още...