DOKKEN - "Lightning Strikes Again"

Колкото повече слушам този албум, толкова повече красота откривам в него. Изводът след поредното прослушване на 12-те песни е, че с "Lightning Strikes Again" Dokken се завръщат към корените си - мелодичен и на моменти хеви звук с малко модерни влияния. Защото от 10 години групата не е издавала толкова силен диск. Албумът е лесен за слушане, неангажиращ, със своите силни и слаби страни (за мое най-голямо удоволствие последните са много малко, за разлика от предишните бледи издания на бандата). Можеш да си го пуснеш вечер, когато си в компания или да разсееше с него самотата, която те е обгърнала. Можеш да го слушаш в колата или докато си сам с гаджето. Да го чуеш, за да се разведриш. "Lightning Strikes Again" е прекрасен саундтрак към деня или чудесен фон за работа. Повечето от песните са в средно темпо. Без да са претрупани от сола и вокални изстъпления. Албумът започва с шлагерното "Standing on the Outside". Следва рифовата "Give Me a Reason" с припев, който ти се забива в главата. Мелодията продължава и в "Heart to Stone" - песен с чудесна китарна линия. В "Disease" се усещат модерните влияния. Вокалите на Don са минали през ефект, китарите са по-ниско настроени. Самото парче е по-тежко - може би единствената песен, която стои някак като кръпка в диска и не е за него. И след нея, за успокояване на страстите, се появява първият бисер в албума - емоционалната и като изпълнение, и като текст балада "How I Miss Your Smile". Единият от върховете в "Lightning Strikes Again". "Oasis" връща темпото от първите три парчета. Тук рифовете са преплетени с акустични китари и чувствителни вокални линии. Следващата "Point of No Return" буквално помита - бавно начало, риф, мелодичен припев, соло - може би дай-хард феновете на Dokken няма да я харесат, но "Point of No Return" е страхотен пауър трепач. Вторият бисер. И, за съжаление, друго такова парче в диска няма. Баладата "I Remember" все едно е излязла от албум на майсторите Scorpions. На моменти дори блендата на Don Dokken наподобява гласът на Klaus Meine. С "I Remember" бандата изкачва третия връх. "Judgement Day" е среднотемпово парче, което малко или много повтаря рифовете и дори вокалните линии на песните от първата част. Типична Dokken композиция. Без претенции за нещо запомнящо се. Четвъртият удар в диска е "It Means" - най-мрачната песен в "Lightning Strikes Again" с влияния от изтока. Направо ти влиза под кожата. Определено много яко парче. Следва отнасяне с "Release Me" и за край е оставена рокерията "This Fire".
   Въобще, "Lightning Strikes Again" е много добър и балансиран албум. Дори в диска да имаше само "How I Miss Your Smile", "Point Of No Return", "I Remember" и "It Means", пак щях да кажа, че Dokken са си свършили чудесно работата. Но като прибавим и останалите песни, Don Dokken, Jon Levin, Barry Sparks и Mick Brown наистина нанасят много добър удар. Четиримата са спретнали един страхотен мелодичен албум или по-скоро са си спомнили как се композират хубави и грабващи песни.