DORO - "Fear No Evil"

Не е за вярване, но е факт - "Металната кралица" от унгарски произход Doro Pesch чукна 44 лазарника, на сцената е вече 25 години (както сама заяви с концерта си "25 Years In Rock"), а гласът (и външността й) продължават да са в топ форма. Дали обаче същото може да се каже и за музиката й? С радост мога да заявя: "Да". "Fear No Evil" e събрал единайсет преливащи от енергия парчета, издържани в носталгичната стилистика на класическото хард и хеви. Естествено, без препратки към култовите Warlock не може - това се вижда и чува още от отварящия разбивач "Night Of The Warlock", който се нарежда до най-добрите хеви метъл пирони на "Кралицата" с автентичния си епос, мистика и химнично звучене. Следващото кроше - "Running From The Devil" - набляга повече на изнесените напред китари, режещата рифовка и сякаш изсвирените от Cozy Powell барабани. Семплата, но въпреки това неустоимо завладяваща "Celebrate" е апетитната хапка за масовия слушател и със сигурност ще привлече нови поклонници на платиненорусата рокдама. От друга страна, четвъртото парче "Caught In A Battle" е скорострелен убиец, подправен с подобаващи за атмосферата му ефекти (бойни взривове и викове) и изобилстващ от картечни двойни каси, които няма да оставят равнодушен нито един пауър/спийд/траш фен. Отново рязка смяна на настроението - с първата от общо трите за албума балади и единствената на немски, а именно "Herzblut". Тя доказва за пореден път красотата и емоционалната сила на гласа на Doro, въпреки заложените в тъканта й инструментални щампи и клишета. Дискът продължава с "On the Run" - бързина и устременост, но в границите на мелодичното хеви, - за да прелее в съвършената, сякаш сътворена от Scorpions балада "Walking With The Angels". Там в дует с "Металната кралица" влиза не кой да е, а друга повелителка на епичните музикални селения - бившата фронтдама на Nightwish Tarja Turunen, - като резултатът от съчетаването на диаметрално противоположните стилове и гласове на двете дами (приповдигнатите оперни вокали на Tarja и дрезгавите рокаджийски нотки на Doro) създава неповторимо емоционално усещане. Следва друг от гвоздеите на "Fear No Evil" - прицелената срещу войните "I Lay My Head Upon My Sword", чиято китара подчертава по убийствен начин агресивното пеене, а припевът-поанта врязва парчето в съзнанието на слушащия го със страшна сила. Поредна смяна на настроенията с последната (и най-студена) балада - минорната "It Kills Me", след което темата е продължена в лирически план с "Long Lost For Love", но не и в музикално отношение, понеже се сблъскваме с надъхан и драматичен хард рок, увенчан с разкошен припев. Финалът на "Fear No Evil" е ознаменуван от автобиографичната "25 Years" - сантиментално обяснение в любов към преданите фенове, превърнали някогашното унгарско девойче в бляскава роклъвица. Стискайте палци да не се окаже епилог на музикалната й кариера.