DRAGONFORCE - "Ultra Beatdown"

Ако хвърлим бегъл поглед назад към последните десетина години от развитието на хеви метъла, ще видим, че повечето пауър/спийд групи, които нагазиха смело във водите му, обнадеждени от успехите на HammerFall, Primal Fear и Rhapsody (преди още да добавят огъня към табелата си), се удавиха най-прозаично и безславно. И то не защото въпросното море се оказа по-дълбочко, отколкото си мислеха, а понеже просто не знаеха да плуват. Dragonforce също не знаеха. Опитваха се да прикрият това с всевъзможни позьорски мурафети и тренировки на сухо, ала в крайна сметка и те изгубиха дъното под краката си. И точно тогава, когато ги бяхме отписали и вече им махахме за сбогом, те взеха, че се научиха. И не само заплуваха, ами и изпревариха мнозина други прославени плувци-ветерани, които бяха по-заети с това да се наслаждават на отраженията си, вместо да сверят часовниците си с по-младите и бързите от тях.
   А "Ultra Beatdown" определено е албум, с който всяка уважаваща себе си (и публиката си) съвременна пауър/спийд банда трябва да свери часовника си. Той е успял да обедини в себе си невъзможното - младежкия хъс и мъдростта на зрялата възраст, главозамайващата бързина и епично разливащата се мелодия, трашираната суровост на американския метъл и величествения патос на европейската школа… Извънземните инструментални умения на интернационалните музиканти (в чиито вени тече британска, френска, украинска, хонг-конгска и кой знае още каква кръв) вече не са самоцелни, а са подкрепени от претърпели грандиозна еволюция композиторски възможности, което е отворило нови измерения пред звученето на бандата. "Heroes of Our Time" и "The Fire Still Burns" дават достатъчно красноречива представа за това, но истинската кулминация се нарича "The Last Journey Home" и може да се определи само с една дума - шедьовър.