DREAM EVIL - "In the Night"

"Dream Evil си беше нещо като хоби на повечето участници и за съжаление така и не стана нещо по-сериозно, понеже те искаха само да си седят вкъщи и да правят студийни албуми" - това ми заяви самият Gus G преди около две години. Неслучайно изключителният китарист ги напуска след третия им албум - гръмко озаглавеният "The Book Of Heavy Metal", който според мнозина си остава най-добрият диск на бандата. В интерес на истината още от второто им студийно отроче “Evilized" започна да лъха на нещо стандартно и предсказуемо, а четвъртата им дългосвиреща творба “United" вече съвсем откровено показваше доста признаци на самоизчерпване и инертност. За съжаление тези неприятни тенденции са намерили повече от благодатна почва в актуалния "In the Night" и плодовете, които са дали, вече са толкова натрапчиви, че просто не могат да бъдат пренебрегнати. Въпросът е дали ако Gus G бе останал в редиците на бандата, това пак щеше да се случи, или процесът е бил необратим? Лично аз съм по-склонен да заложа на второто.

   Четиринайсетте песни от новия албум (в които влизат и два бонуса) не само са конструирани по еднакъв шаблон, но и са издържани в сходно средно темпо, което допълнително засилва и бездруго нагарчащото усещане за монотонност. Прибавете към това насечените, но сглобени без никаква искрица на вдъхновение рифове на "Ritchie Rainbow" (Fredrik Nordstrom) и пресилено патетичните вокали на “Nick Night" (Niklas Isfeldt), който, вместо да използва богатия си на нюанси глас, се опитва да бъде копие на Ralf Scheepers, и ще получите представа за същността на "In the Night" . Единственото, което ви трябва, за да бъде картината пълна, е хуморът. Да, точно така - чувството за хумор и автопародия, което винаги е съпътствало творчеството на Dream Evil още от дебюта им и е служело като своеобразна застраховка да не ги приемаме твърде насериозно и респективно да не ги съдим прекалено строго. Уви, при мен опитът да се прикрие с хумор творческата немощ не сработи. Освен това след появата на Steel Panther текстове от рода на "дори когато сме омазани с кръв, изглеждаме секси" (без значение колко прочувствено е изпят) и "Убивай, опожарявай, бъди зъл!" (в която се разказва за орда зли тролове) едва ли биха ни накарали да избухнем в смях. За съжаление най-смешното в "In The Night" е начинът, по който са наредени клише до клише - от Judas Priest, Scorpions и Ronnie James Dio до Yngwie Malmsteen, Accept и Manowar, - така че крайният резултат да звучи като треторазряден Primal Fear. Единствените проблясъци са призивната резачка “Bang Your Head" (не се подлъгвайте по заглавието; тук текстът е напълно сериозен), стръвната захапка "Frostbite", обяснението в любов (да не задълбаваме каква) към ранния Judas "Mean Machine", забързаната “In The Fires of the Sun" и откриващата "Immortal" (въпреки ужасния акапелен финал).