DREAM THEATER - "Six Degrees of Inner Turbulence"

Две години след издаването на концептуалния шедьовър "Scenes from a Memory", един от върховете не само в творчеството на театралния квинтет, но и на величествената планинска верига, обозначена на картата на световната музика като прогресив метъл, Dream Theater отново напомнят за себе си. Седмият студиен албум на бандата носи типичното за нея загадъчно и метафорично натоварено заглавие "Six Degrees of Inner Turbulence" и не предлага нищо повече от шест песнички. Шест песнички, разпределени в два диска, най-кратката от които е с близо 7-минутна дължина, а най-дългата, внимание! – е над 42 минути и представлява истински миниалбум (според стандартите на Theater естествено). Двойното предизвикателство изобилства от непрестанни смени във времената, виртуозни джаз импровизации и бясно надсвирване между китарния гений Джон Петручи и клавириста Джордан Рудес, здрави пантерски рифове (първата песен "The Glass Prison" определено може да се нареди сред най-тежките парчета, записвани някога от Dream Theater, като в нея квинтетът за пореден път демострира музикална начетеност, цитирайки моменти от творчеството на Metallica) и невероятните вокали на Джеймс ЛаБри, които варират от пеене тип Боно до Роб Халфордски крясъци, без да се губи оригиналната запазена марка. Звученето на албума е актуално и в него се долавят дори скречове и нео метъл елементи, но, от друга страна, това е най-прогресив структурираното творение на състава. Симфоничните моменти, които навлязоха в творчеството на Theater за пръв път в предишния албум, тук са много повече и прекрасно допълват изключителната звукова картина. Вярно е, че опус като "Scenes from a Memory" надали може да бъде надминат някога от която и да е група, но Dream Theater поне са се опитали. А това никак не е малко.