DYING FETUS - "Reign Supreme"

Творческият път на Dying Fetus е белязан от интересно противоречие. От една страна американската антитерористична (метъл) организация е отговорна - почти колкото "наборите" Suffocation - за съществуването на т. нар. деткор, от друга Dying Fetus останаха верни на корените, стила, следователно и на феновете си. John Gallagher умело примамва хора от почти всички субжанрове на дет метъла, а благодарение на неговия упорит и целенасочен труд Dying Fetus откриха тънкия баланс между качествата на олдскуул школата и модерното звучене. Като лидер, Gallagher отлично знае къде е мястото на бандата му, а "Reign Supreme", освен неин седми студиен албум, се явява и пети пореден под флага на изявените изследователи "Relapse" - ера, започнала с безапелационната класика "Destroy the Opposition". Макар и обречено да не достигне класата на шедьовъра от 2000 г., всяко следващо издание на мерилендските ветерани убеждава в тяхната непоклатимост. А ерата на "върховно властване" ще свърши тогава, когато настъпи и краят на самите Dying Fetus. Активни, те нито биха оставили лейбълът, който се превърна в техен постоянен дом, нито биха направили остър завой в стилово отношение. Не защото ги притеснява риска - те просто няма да се "спрат пред нищо". Повече аргументи не са необходими.

   В този ред на мисли, "Reign Supreme" спокойно можеше да бъде обявен за един от албумите на годината в своя жанр, още преди някой от нас изобщо да го е чул. Dying Fetus са сред онези изключения, при които повторяемостта не задължително се приема за негатив. Що се касае до пропития със социално-политическа отрова, напомпан с инжекция слем-дет, начупен в хардкор ритми и задвижен от сразяваща техничност дет метъл, никой не е по-добър от Dying Fetus. Докато това е така, те с чиста съвест могат да си позволят еднотипно композиране, но не го правят.

   "Reign Supreme" ловко избягва големия недостатък на неговия предшественик, "Descend Into Depravity" - че той не предлагаше почти нищо, което да остави траен спомен в съзнанието. Връщането към перфектна форма се отчита още със зловещия риф на "Subjected to a Beating", но интересното едва започва. По правило разяреният John Gallagher изпълнява мелодични и абсолютно завладяващи сола, ясно изразени в "Revisionist Past" и затварящата кланица, "The Blood of Power". Продукцията е "лъскава" и освобождава цялата мощ на песните. Бонусът към луксозното издание, "Dead Whores Love to Fuck" обръща носталгичен поглед към перверзията на ранните Dying Fetus, когато закачливо озаглавени бруталии като "Skull Fucked" и (легендарната) "Kill Your Mother/Rape Your Dog" успяваха да стъписат, да отвратят, но… същевременно пораждаха у обикновения слушател и едно нечисто любопитство. Страхотно е, че Gallagher и неговите момчета отново си позволяват леки закачки с гора - това ще разтегне много брадясали лица в уродливи усмивки. А усмивките ще бъдат безмилостно заличени от големия колкото човешка глава юмрук "Revisionist Past". Защото тази група е такава - безмилостна.

   Надигнали се в зората на '90-те, Dying Fetus сломиха опозицията, дариха кръв за основаването на две отличителни банди (Criminal Element и Misery Index) и накараха почти всички да се съобразяват с тях. Съставът може да е съвсем различен, но "Reign Supreme" представя резултатите от целия кървав труд, който John Gallagher и различните хора около него са полагали от самото начало на групата до момента. Името на този албум е дефиниция на тяхната кариера.