EGOIST - "Ultra-Selfish Revolution"

Главозамайващ, великолепен, размазващ, вдъхващ благоговейно страхопочитание, виртуозен и безкрайно разнообразен прогресивно-регресивен мат-метъл!
    Реално погледнато, горното изречение би било предостатъчно за една лаконична и категорична рецензия на "Ultra-Selfish Revolution". Имайки предвид обаче, че говорим за втория албум на относително (да не кажем напълно) неизвестен проект, при това едноличен, и то полски... Да, май ще се наложи да внесем известна яснота в самоличността на човека Egoist.
    Главният герой в повествованието ни е 22-годишният Stanislaw Wolonciej. Името му нашумява (ако не в континентален, то поне в национален аспект) покрай участието му в полската група NeWBReeD, където свири заедно с брат си. За наш късмет, младежът явно започва да се чувства недостатъчно свободен, за да завихри творческата си енергия и възможности на воля и в желаната посока, и в средата на настоящото десетилетие - къде за кеф, къде сериозно - поставя началото на собствен проект, егоистично кръстен Egoist. Дебютът му, "DeAD eGG", се появи доста незабелязано през 2007 г., но сега, с раждането на наследника му, ситуацията с популярността и признанието просто няма как да остане същата.
    "Ultra-Selfish Revolution" е създаден (разбирай композиран, записан, смесен и мастериран) от Stanislaw в домашното му "213 Studio". Без чужда помощ. Същото важи в най-буквалния смисъл и за китарите, баса, барабаните, клавирните подложки и вокалите (за протокола - пеенето е изцяло "чисто", без грам рев, вой, писък или нещо от сорта). С други думи - стопроцентова "one-man army". Да не повярва човек, че точно подобна "креатура" ще отнесе първата ми максимална оценка в ревю за "Metal Katehizis"...
    Албумът е с оптимална продължителност - малко над 42 минути - даваща пълна и предостатъчна представа за съдържанието, без да съществува ни най-малка опасност от омръзване или доскучаване. А то, съдържанието... Моля ви, върнете се отново към първото изречение, докато успея да си събера мислите... Така... Най-общо казано, от "Ultra-Selfish Revolution" се излива осезаемо втежнена в сравнение с първородния диск на Egoist сплав от мат-кор, прогресив, регресив, агресив... и пр. разновидности на неземния "-сив" метъл. Първосигналната асоциация вероятно би била "Spheres" на Pestilence... и това съвсем няма да е случайно и необосновано - все пак, в две от осемте композиции ("These Strange Things" и "(Not) The End") със заплетени китарни сола се отчита не кой да е, а самият Patrick Mameli! Усещат се и осезаеми влияния от психопати като Textures и Meshuggah (откриващата "The Rest Will Follow"), подсилени с цинизъм... пардон - Cynic-изъм поклони ("On"), умели заемки от уж крайно различни формации, например Патъновата Mr. Bungle (началото на "Just Ones" или краят на епичната "Bright Shift")... На места се долавят и по-праволинейни алтернативни рок намигания (чуй припева на "Lifeless Love/Loveless Life"), че дори и 60-арски Floyd-забежки ("Near Warm Fireplace")!
    Изобщо, ако сте почитатели на която и да е от споменатите дотук групи (плюс звукови изстъпления като тези на Gojira... или Blotted Science... а защо не и Yakuza... пък дори и The Dillinger Escape Plan или Ion Dissonance), просто няма начин да не се вкопчите в новия диск на Egoist - залагам си синкопираната глава!