ELVENKING - "The Pagan Manifesto"

Elvenking доскоро се числяха към незавидната категория групи "ненадминали първия си албум". Бандата привлича вниманието с дебюта си "Heathenreel" през вече далечната 2001 г., но за съжаление, след това трайно заема място в златната среда като качество на произведенията си. Но ето, през "фаталната" 13-а година от издаването на непреодолимия дебют, настъпва коренен прелом или дълго чаканият звезден миг. С настоящия си албум "The Pagan Manifesto" Elvenking засияват със силна светлина, буквално надминавайки себе си.

   Бандата по традиция кани гост-изпълнители – сега това са: редовно допринасящият с музика и оркестрации бивш клавирист на Secret Sphere Antonio Agate, Maurizio Cardull от Folkstone, който свири на народни инструменти и напусналият като редовен член на Elvenking през 2004 г. китарист, а сега изяващ се като харш-вокалист, Jarpen. Най-ярката звезда сред гостите е гласовитата Amanda Somerville, която има участие в най-дългото досега парче в творчеството на италианците - "King of the Elves" с времетраене над 12 минути.

   Дали заразени от призивните, бойки изпълнения на колегите си от Folkstone или вдъхновени от чаровната Amanda, Elvenking разбиват като буйна река ледовете или ако трябва да се изразим със символиката на лирическите им теми – разтурят магията на летаргията и се събуждат за нови подвизи. В "The Pagan Manifesto" просто няма скучно парче. Всичко се движи на висока скорост, гръмки китари се надпяват с игриви фолк мотиви. Енергията на пауъра и веселието на фолка звучат в перфектна хармония в най-добрия албум, правен досега от италианците, а самите музиканти обявява творбата за своеобразен манифест на убежденията си.

   Албумът започва с краткото интро "The Manifesto", следвано от безпощадната атака на споменатия дълъг езически химн "King of the Elves". Идва ред на вещерските проповеди в песента "Elvenlegions", към която бандата направи и клип. Щафетата поемат скокливите "The Druid Ritual of Oak" и "Moonbeam Stone Circle". "The Solitaire" и "Towards the Shores" малко снижават темпото, но това е затишие пред буря, защото скоро започва езическата революция - "Pagan Revolution". След сраженията се погребват мъртвите герои - "Grandiers Funeral Pyre", но така както повеляват стародавните обичаи – клада, а след това пир. Известно е, че все някога древните магии потъват в забрава - "Twilight of Magic", а може би губи сила заклинанието, държало тъй дълго Elvenking в лоното на посредствеността. Накрая цъфтят мистични черни рози ("Black Roses for the Wicked One") и макар и тайно, вещиците отново се събират - "Witches Gather". Всъщност, изданието не е планирано като концептуално, но в песните може да се проследи смислова нишка.

   "The Pagan Manifesto" е една много приятна музикални изненада, с претенции да се нареди сред забележителните творби на годината и силно лично постижение на Elvenking, заслужено извоювало си висока оценка.