EMERGENCY GATE - "Rewake"

На 8 февруари 2009 г. най-после ще се състои дългоочакваното ново гостуване на Kreator у нас, а като съпорт с тях ще дойдат още Caliban, Eluveitie и Emergency Gate. Давайки си сметка, че от тази компания единствено Emergency Gate са ми напълно непознати, преди около седмица реших да разбера що за птици са немците и посегнах към още горещия им нов албум "Rewake".
   "Are you ready???" - "изревават" колоните още в началото на диска. Амииии... Не. Аз поне не бях готов, защото се подведох по описанието в онлайн енциклопедията "Metal Archives", където Emergency Gate бяха класифицирани като пауър метъл. По-късното проучване показа, че бандата наистина е била пауър метъл в съвсем близкото минало, но след частичния локален успех на предходния си албум (дебютът от 2006 г. "Nightly Ray") музикантите преориентират стиловия си курс. При повторното събуждане (както импровизирано може да бъде преведено заглавието на настоящия диск) EG ясно индикират, че са сънували много шведски мелодичен дет, редуван с малки дози метълкор. На закуска са изгълтали творческата купичка на късните In Flames, а за някои хапки дори са забравяли да използват собствените си зъби. Парчета като "Next In Line", "Slave", "Elementor" и инструменталната прелюдия "Unbeing" свидетелстват, че китаристите Udo Simon и Vladi Doose педантично са изучавали партитурите на дуета Stromblad/Gelotte (In Flames). Нещата в споменатите песни са на крачка да прескочат границата на откровеното копиране, но ловко завиват в последния момент.
   Няколко елемента обаче предпазват "Rewake" от твърде плагиатското звучене. Първият се казва Matthias Kupka, чийто богат глас и разнообразни вокални изпълнения, наложени върху мелодичните рифове, спомагат на парчетата да задържат вниманието на слушателя. Другият е студената инсъдтриъл клавирност на Christoph Rybak, която е изнесена назад в звука през първата част на албума, но във втората получава по-голяма свобода. Върховите постижения на Emergency Gate са точно там, където е нацелен балансът между новите търсения на групата и старите пребродени територии - завладяващата "...Of Stars and the Drifting" и красивата разгърната 7-минутна балада с оркестрирани пасажи "Remains". Отглас от нея се чува и в закриващата приспивна "Lullaby", но групата се е усетила и избързва да я приключи (за 1:40 секунди), преди да е влязла в порочния кръг на самоцитирането.
   Равносметката показва, че вторият албум на Emergency Gate не е никак лош, но малко повече авторство и стилов фокус следващия път няма да са никак излишни. След запознанството си с него аз пък вече имам още една причина да чакам със засилен интерес датата 8 февруари.