ENTHRALLMENT - "The Voice of Human Perversity"

Забележителното при Enthrallment е, че те достигнаха много висока летва за дет метъл група още в първите си две издания. От 1998-а насам всеки следващ албум, дори да не звучи по-яко, то най-малкото не разочарова. Групата върви по същата пътека, по която тъпчат дет метъл величията от САЩ, Европа и цялото земно кълбо. Тя закова сурово и основополагащо начало, което десетилетие по-късно считаме за класика в българската екстремна сцена, и продължи нагоре с леки (но сериозни) издигания и незначителни спадове спрямо началното ниво. Почти никоя друга българска екстремна банда, дори и част от именитите им колеги, не може да се похвали с толкова плавно развитие като това на Enthrallment.

   Излезлият сега "The Voice of Human Perversity" кара доста добрия предишен албум от 2012 г. да звучи като нещо, което Пламен, Джипа и компания са записали колкото да си пробват новата техника. Никога досега групата не е постигала толкова успешен баланс между стари и относително нови влияния в жанра. Пъргавостта на грайндкора, която навлезе с "Immerse Into The Bloody Bliss" (2008) е съчетана с брутални рифове в най-добрите щатски традиции. Повишеното внимание към соло китарите, което наблюдавахме в "People From The Lands of Vit", допринася за оформянето на по-модерната страна на албума.

   Предишния път Enthrallment бяха основно на вълна Suffocation, но този път бандата засвидетелства уважението си към бруталността на вечните Cannibal-и, към жречеството на Nile, и техничността на Deeds Of Flesh. Сравненията са само ориентировъчни, защото Enthrallment отдавна не вървят в нечия сянка. Композициите са по-динамични и усложнени, без да има радикални промени. Няма пълзене в агонията на дуума, или разсейване с чисти китари. Касапницата не спира нито за миг и звучи безжалостно.

   Всичко това отговаря на високите ни очаквания към групата, но звукът, за разлика от друг път, е абсолютно безкомпромисен. Записаното и смесеното от бандата в нейното студио е мастерирано от легендата James Murphy, свирил на китара в Death, Disincarnate Obituary, Testament, и гостувал в редица албуми. Резултатът от колективния българо-американски напън е размазващ. Enthrallment звучат на световно ниво, а новите песни оправдават труда и инвестицията.

   С оглед на всичко това не се сърдете, ако провъзглася "The Voice Of Human Perversity" за връх в кариерата на Enthrallment, и най-завършения албум в историята на българския дет метъл. Плевенчаните са надминали себе си и българските стандарти по всички показатели.