ENTHRALLMENT - "People From The Lands Of Vit"
2012, United Guttural

От написаното дотук лъха ентусиазъм, нали? И той е оправдан, но защо оценката не отразява това поне с една по-триумфална осмица? Причината не е в музиката, а в начина, по който тя ни е поднесена. В стремежа си към по-актуален и излъскан саунд бандата се е престарала със звука на барабаните до такава степен, че препускащият по сета с олимпийски устрем Иво звучи като дръм-машина! Всеки един удар, стоварен по соло барабанчето или томовете, се чува по абсолютно еднакъв начин, което съсипва динамиката на свиренето му и след две-три парчета се впива в тъпанчетата като паразит. Никога не бих направил подобна забележка, ако това не беше в ущърб на музиката, но за съжаление има и друг проблем - ритъм китарите на моменти потъват зад канонадата от зле тригерираните барабани и демоничните "трели" на Пламен, който отново се доказва като вокалист от световна класа, звучащ като обладан от Сатанинска ярост. Ситуацията е далеч от мащабите на класиката в тенекиената естетика "St. Anger", но оставя неприятното усещане за нещо набързо претупано. Басът е осезаем, но е изтеглен назад в сравнение с предишните два албума, и резултатът от всичко това е леко анемичен звук в сравнение с предишното им творчество. Всеки прави грешки и с оглед на това, че "Smashed Brain Collection" и "Immerse..." звучаха точно както трябва да звучи един брутален дет метъл албум, съм повече от сигурен, че групата ще намери правилната посока в бъдеще.
Да поговорим и за музиката, все пак? "People..." определено е един по-директен и западно звучащ Enthrallment, без това да се отрази на бруталността. Групата си е отваряла ушите за това какво се е случвало на сцената през тези четири години и в новите парчета залага на още повече техничност и интересни акорди, прибавящи към агресията и съпътстващо усещане за една изкривена, дискомфортна мелодичност, което много добре се вписва в извратения звук на плевенчаните. Песните са по-ясно структурирани и рефренни и вече си представям как ще крещим задружно "Collosuuus...", когато Enthrallment се качат на сцената да забият сингъла "Fruits of Pain and Blue Sky". Албумът е доста динамичен и сред мелачките, ускорени до ураганни обороти от касите на Джипа, намират място и бавни, мачкащи валяци като брейкдауна на "Obsessed by Just Anger", способен да изрине няколко декара площ с експлозията от ниски, отсечени тонове. "Psychological Storm" изригва като някоя от класиките на Suffocation, а завършекът на албума "Unholy Diviners" в края си препраща към онзи малък фрагмент от "Infecting the Crypts", който олдскуул любителите с любов наричаме "ринене на снег". "A Full Land of Worms" радва дет метъл сетивата със салата от червеи и технични рифове, а "Chemical Romance" е чиста грайнд-любов по плевенски. Като цяло песните не се различават особено една от друга, но албумът не дотяга - може би заради краткото времетраене.
"People from the Lands of Vit" не е албумът, с който Enthrallment ще завладеят земите отвъд поречието на Вит, но е поредната крачка напред по пътя дотам.










Nespithe
Други ревюта на ENTHRALLMENT