EVERGREY - "Torn"

Винаги ме е притеснявала скоростта, с която Evergrey издават албуми. Защото до един момент всички творби на шведите бяха шедьоври, а колкото по-бързо идваше всеки нов диск, толкова по-голяма ставаше вероятността за провал. И докато "The Inner Circle" от 2004 г. донесе необходимата доза успокоение, неизбежното се случи с "Monday Morning Apocalypse" (2006). Групата тръгна осезаемо надолу, изпадна в Сатурнова дупка и вече не представляваше това, което беше преди...
   Да кривне встрани може да се случи всекиму и по тази причина новият, предвиден за тази година, албум бе от изключителна важност. Още повече, че с него Evergrey смениха лейбъла - преминаха от "InsideOut" към "SPV" и съмненията за омекотяване в предходната творба под диктовката на звукозаписната компания отпадаха. Кадровите затруднения, които бандата изпитваше в намирането на постоянен басист след напускането на Michael Hakansson, едва ли бяха фактор по отношение на творческия процес, а и най-сетне сякаш стабилен негов заместник е намерен в лицето на финландеца Jari Kainulainen (екс-Stratovarius). Говорим ли за качеството на албумите на "Вечносивите", то винаги е било и си остава в ръцете на лидера, китарист и вокалист Tom S. Englund. Така че, да преминем към появилия се през септември 2008-а "Torn".
   Втори албум на Evergrey от новия им "постапокалиптичен" период. За съжаление, ще трябва да причислим "Torn" към късния и по-слаб период на бандата, а не към великолепните по-стари издания. Новият албум определено е по-добър от предшественика си "Monday Morning Apocalypse", но като цяло е в същата тоналност и излъчва същото усещане за прегоряла рутина. Лесно е да сковеш беседка, след като по-рано си вдигнал небостъргач. Ако и разликата между "Torn" и класиките на Evergrey, да не е от земята до небето, все пак, новият диск остава в сянката на титанични произведения като "Solitude, Dominance, Tragedy" и "In Search of Truth" и, което е по-тъжно, запраща бандата в посока блатото на посредствеността. Макар и да не е затънала там все още, делят я само няколко крачки, а след две препъвания е много несигурно накъде ще поемеш. Песните от "Torn" се сливат в еднообразна сива (в лошия смисъл) маса, от която не можем да отличим по-силни и по-слаби парчета, а като че ли най-красивият момент от албума е няколкосекундното клавирно интро на първата песен - "Broken Wings". Някога способният да пусне вода от камък мрачно-меланхоличен глас на Tom Englund звучи отслабнал (както и в "Monday Morning Apocalypse") и загубил от дълбочината си. Няма ги и класическите величествени композиции, подобни на оживели готически картини, няма го познатото тъмно вълшебство. Има само далечно ехо от всичко това.
   Добре, че Evergrey гостуваха в България само след първия си слаб албум, добре и че издадоха едно прекрасно концертно DVD през 2005 г. - преди и двата си слаби албума. Препоръчвам ви го, ако не познавате групата, препоръчвам ви го и ако просто искате да си спомните нейния апогей. Моля се само Evergrey да успеят да изгреят отново, преди да потънат в призрачните сенки на последния залез.