EXCITER - "Death Machine"

Има нещо нередно при канадците Exciter. И по-точно не в тях самите, а в положението им на сцената. Те бяха от първите, които зададоха границите и дефинираха стила спийд/траш метъл. И когато пътят към върха се беше разстлал широко пред тях, бляскавото бъдеще си остана само мираж. Успехът ги подмина. С мъки издадоха три албума, които днес са определяни като “класически". Но какво от това? След тях започнаха проблемите. От сегашния състав единствено китаристът John Ricci помни началото през 1978 година. При това с доста прекъсвания. Но е добре да се отбележи, че вече четвърта година в групата няма промени. Зад микрофона е Kenny "Metal Mouth" Winter, който стилово се доближава до Dan Beehler - първия вокалист на бандата, съвместявал и длъжността барабанист, но е с една идея по-луд и пее на границата на истерията. Самият певец е като застинал във времето. Както и Exciter... Времето в началото и средата на 80-те. Най-бурните години за сцената. След като тотално се върна към корените си с "Thrash, Speed, Burn" от 2008-а (през същата година Exciter посетиха и България) групата реши да си остане там и записа "Death Machine". Нарочно или не, звукът в албума е груб, режещ и неполиран, напук на всички препродуцирани дискове, които звучат все повече и все повече по един и същ начин. Ефектът е умишлено търсен. Ако на обложката не пишеше годината на издаване, объркването че албумът е излязъл през миналия век, щеше да е пълно. Той звучи по-зле от съвременните демо записи на никому неизвестни банди и бандички. И точно в това е очарованието му. Пътуването във времето е гарантирано. Гаражите, където се раждаха легендите, не са забравени. Стилът, разбира се, е спийд в най-класическата му форма, излязъл от самия извор. Скоростта създава усещането, че, аха, аха музикантите да изпуснат контрола върху инструментите и композициите. А те са записани с младежки ентусиазъм и се слушат на един дъх. Изобилстват крещящите, траширани рифове и сола на John Ricci, бумтящият и стържещ бас на Rob "Clammy" Cohen и праволинейният тътен на Rik Charron - ударни без никакво отклонение от посоката. Леки текстове, опростени припеви и гаражна агресия. Албумът е свиреп, директен, изсвирен е на един дъх и е без грам допълнителни ефекти. Всичко, което се излива от колоните, е 40-минутен адреналин! В "Death Machine" има класови бързи и още по-бързи резачки като "Dungeon Descendants" и "Razor In Your Back", среднотемпови мелодични химни като "Demented Prisoner", а също така тежки и бавни думаджийски съкровища като "Power and Domination". След трошача "Skull Breaker" и секунди тишина избухва китарното майсторство на John Ricci. Тук му е мястото да бъде отбелязано, че оформлението е на българския дизайнер и музикант Юлиан "Uriel" Илиев, който е на път да направи кариера в художественото поприще.

   В този албум има тонове романтика от 80-те. Скоростта не е всичко...но е основната съставна част, от която повече от 30 години продължават да се вдъхновяват и въодушевяват, която почитат и експлоатират Kenny "Metal Mouth" Winter, John Ricci, Rob "Clammy" Cohen и Rik Charron. Или с две думи - класиците Exciter!