EXUMER - "Fire & Damnation"

Сигурно си спомняте онзи дебют от 1986 г., в който младежът Mem Von Stein крещи "I am possessed by fire"? 26 години по-късно същият младеж продължава да крещи "Fire & Damnation!!!" Всъщност така се казва едва третият албум в историята на немската траш банда Exumer. Събрали се през 1985 година, момчетата издават онзи трошач "Possessed by Fire", след което Mem решава, че е постигнал всичко, и си вдига си чукалата. С неговия заместник Paul Arakari групата изкарва "Rising from the Sea". Следва още едно демо, отново с новак зад микрофона - John Cadden - и краят на Exumer е факт. История, която може да принадлежи и на хиляди други банди.

   И, не щеш ли, преди няколко години Exumer се събраха отново, начело с блудния младеж Mem Von Stein. Тръгнаха на турне. Дойдоха дори и у нас и споделиха, че работят по нов материал за първи път след десетилетия мълчание. Феновете не ги бяха забравили. То и е трудно да забравиш нещо като "Possessed by Fire". Макар и да предлага традиционен за времето си траш и да излиза в апогея на стила, в него има много заряд и енергия. Тогава обаче усилията се оказват недостатъчни, защото светът е залят от още по-качествени албуми. Но това е част от миналото.

   Пренасяме се в наши дни, когато в началото на април тази година групата представи третия си студиен албум. И отново се заигра с огъня. Очакванията бяха големи. Все пак с дебюта си Exumer се превърнаха в култова група за феновете на траша. Очакването свърши. Exumer са огнеупорни. "Fire & Damnation" по нищо не отстъпва на първите два диска - "Possessed by Fire" и "Rising from the Sea". С изключение, разбира се, на технологиите, с които е записван. До него предишните звучат като зле продуцирани демо записи. Но тогава с това са разполагали. Другото, което отличава албума на завръщането е, че съставът е доста променен и единствените, които продължават да защитават оригинала са Mem Von Stein и китаристът Ray Mensh. В задачата "за втория живот" им помагат новобранците T. Schiavo, Matthias Kassner и H. K. Само че за Exumer времето е спряло малко след записите на дебюта. Във "Fire & Damnation", само използваните технологии подсказват, че е записван днес, а не преди 20 и повече години. Хер Von Stein продължава с лаещите си, еднакви до смърт, вокали, като вкарва и доза хардкор. Ударните са монотонни като поточна линия в млекопреработвателно предприятие. Рифовете и солата са толкова еднообразни, че ушевадно през 86-а и 87-а е имало в тонове повече идеи. Китарите повтарят едни и същи схеми, така че 10-те песни звучат като кавър на самите себе си с леки и едва забележими вариации. Да не забравяме и влиянието на Slayer (винаги има влияние на Slayer), което се усеща навсякъде, не само като похват, но и като цели пасажи. Изреждането на използваните калифорнийски цитати, ще превърне ревюто в дискография на Кралете, а целта изобщо не е това. Слабото разнообразие се появява едва във "Fallen Saint" и "I Dare You" - презаписи на класиките от "Possessed by Fire" и "Rising from the Sea". Петорката така е зациклила от безидейност, че след създаването на осем клишета, решава да обнови две истории, за да попълни бройката до... 33 минути и 30 секунди. Новите версии си струват, заради участието на Paul Arakari, който изревава вокалите в композиция, изпяна през 1986-а в оригинал от Mem Von Stein ("Fallen Saint"), а той застава зад микрофона на песен, изграчена от Arakari ("I Dare You") през 1987-а. Така двама от тримата вокалисти вече са увековечили издевателствата си в общ запис. Другото, което си струва да се посочи, са зарибяващите преходи и припеви ("New Morality" и "Waking the Fire"). И граничещата с гениалността "Devil Chaser", макар и тук цитатите да се прескачат като разгонени зайци!

   Всъщност най-якото на "Fire & Damnation" е, че се слуша на един дъх. Той няма да разочарова единствено онези щрауси, които са забили тикви в 80-е. Exumer едва ли знаят какво се случва около тях... Днес!

   И точно в това е чарът им. Защото независимо от всичко, третият диск в дискографията им размеква асфалт, тресе панели, троши тухли и топи релси!