FALCONER - "Black Moon Rising"
2014, Metal Blade Records/Wizard
Хеви метъл идеалистите Falconer продължават своя поход, сякаш недокоснати от заобикалящия ги комерс. Музиката им е като излязла от красив стар роман или приказка, където доброто, след много перипетии и изпитания, все пак побеждава. Благородните рицари от бандата не се уморяват да режат главите на многоликото зло и да защитават малката си територия неопетнена. Falconer винаги са на страната на онеправданите - ако не могат да се преборят за правда, поне даряват съчувствие.
Новият албум на групата, "Black Moon Rising", като съдържание напълно се придържа към описаното по-горе. В музикално отношение това е една от най-китарно ориентираните творби на Falconer - има известно връщане към началните албуми на групата, но изразните средства са много по-шлифовани, звукът е по-богат, идеите - мащабно развити. Началото на "Black Moon Rising" с песента "Locust Swarm" е твърдо и категорично, без подготвителни въведения. Темпото се поддържа и от следващите две песни, след което е даден отдих с баладата "Scoundrel and the Squire". Приятният глас на Mathias Blad гали слуха и носи омайна меланхолия. Както е известно, Blad е и действащ актьор, което неминуемо дава отпечатък - изпълненията му се отличават с чувство и драматизъм. "Wasteland" сменя почти с плесница романтичното настроение - песента започва със сирена, последва здрав почти траш ритъм, а по-нататък се развихрят китарните фантазии на "идеолога" на групата - Stefan Weinerhall. Излязъл от школата на викинг метъл бандата с легендарен статут - Mithotyn, в "Black Moon Rising" Weinerhall освен моторът, е и героят на албума. Въпреки, че при Falconer на преден план винаги е вокалното изпълнение, сола с най-различно темпо и продължителност радват ухото и налагат опита и мощния талант на водещия китарист. Новото произведение на шведите като цяло е щедро откъм изразни средства, групата е действала смело, решително, с размах, дори малко рисково с по-твърдия звук. Последното обаче много добре им приляга, особено след лекото им "загубване" с предния албум "Armod", характеризиращ се главно със среднотемпови композиции и изпян целия на шведски език, което въпреки приятното звучене, неминуемо снижава достъпността. Както вече споменахме, може да се направи паралел между "Black Moon Rising" и първите творби на бандата - в този смисъл новото произведение се явява албум на завръщането, но на по-високо стъпало. Falconer обикновено включват поне една песен на родния си език, но този път са се отказали дори от толкова - текстовете са изцяло на английски. Това може да се тълкува и като търсене на по-голяма популярност, но със сигурност не с цената на отстъпление от принципите на неподправения идеализъм и характерната малко приповдигната романтика.
HeathenHeart
Новият албум на групата, "Black Moon Rising", като съдържание напълно се придържа към описаното по-горе. В музикално отношение това е една от най-китарно ориентираните творби на Falconer - има известно връщане към началните албуми на групата, но изразните средства са много по-шлифовани, звукът е по-богат, идеите - мащабно развити. Началото на "Black Moon Rising" с песента "Locust Swarm" е твърдо и категорично, без подготвителни въведения. Темпото се поддържа и от следващите две песни, след което е даден отдих с баладата "Scoundrel and the Squire". Приятният глас на Mathias Blad гали слуха и носи омайна меланхолия. Както е известно, Blad е и действащ актьор, което неминуемо дава отпечатък - изпълненията му се отличават с чувство и драматизъм. "Wasteland" сменя почти с плесница романтичното настроение - песента започва със сирена, последва здрав почти траш ритъм, а по-нататък се развихрят китарните фантазии на "идеолога" на групата - Stefan Weinerhall. Излязъл от школата на викинг метъл бандата с легендарен статут - Mithotyn, в "Black Moon Rising" Weinerhall освен моторът, е и героят на албума. Въпреки, че при Falconer на преден план винаги е вокалното изпълнение, сола с най-различно темпо и продължителност радват ухото и налагат опита и мощния талант на водещия китарист. Новото произведение на шведите като цяло е щедро откъм изразни средства, групата е действала смело, решително, с размах, дори малко рисково с по-твърдия звук. Последното обаче много добре им приляга, особено след лекото им "загубване" с предния албум "Armod", характеризиращ се главно със среднотемпови композиции и изпян целия на шведски език, което въпреки приятното звучене, неминуемо снижава достъпността. Както вече споменахме, може да се направи паралел между "Black Moon Rising" и първите творби на бандата - в този смисъл новото произведение се явява албум на завръщането, но на по-високо стъпало. Falconer обикновено включват поне една песен на родния си език, но този път са се отказали дори от толкова - текстовете са изцяло на английски. Това може да се тълкува и като търсене на по-голяма популярност, но със сигурност не с цената на отстъпление от принципите на неподправения идеализъм и характерната малко приповдигната романтика.
HeathenHeart