FEAR FACTORY - "The Industrialist"

"Индустриалистът", разказва Burton C. Bell с искра в погледа като на дете в предучилищна възраст, "е инкарнация на всички индустрии. Механичният, технологичният и научният напредък на индустриалната ера е довела до създаването му. В сюжета на албума той придобива самосъзнание, събирайки спомени през всеки изминал ден. Чрез наблюдение и учение той получава воля за съществуване. Това, което е създадено, за да помага на човека, ще бъде неговото евентуално унищожение." Това е изтърканият до кост псевдо сай-фай сюжет на новия албум на Fear Factory, с който бандата, останала вече само с капацитета на Burton и Dino, прави своето завръщане към концептуалния албум. "Завръщане" е ключова дума за "The Industrialist". Още с първите потраквания на касите, синхронизирани до механична перфектност с китарните откоси на Cazares, албумът ви връща в атмосферата на легендарния "Demanufacture". Там си и остава, пуснал метални корени в оградената от лазери територия на 1995 г.

   От "Obsolete" (1998) насам Fear Factory не са звучали толкова убедително като самите себе си, което ще очарова феновете им. Лоши песни няма ("God Eater" дотяга малко), а напевите и откосите на "Recharger", "Depraved Mind Murder", тежестта на "Disassemble" са произведения на запазената марка Fear Factory - макар и без участието на титулярите Raymond Herrera и Christian Olde Wolbers. Но ако не сте вторачени в групата и сте в час с достиженията на съвременния метъл от последните една-две години, липсата на оригиналност и повтарянето на формулата от 90-те ще избута този иначе доста добър албум на Fear Factory в крайните позиции на класацията ви за годината. В него няма нищо, което да не сте чували - просто не сте чували тези неща от доста време и факторът "носталгия" е доминиращ в извличането на удоволствие от "The Industrialist". Dino се повтаря, Burton се повтаря, барабаните са програмирани, което означава, че можете да забравите за вихрушката на Gene Hoglan, която даде много на "Mechanize" (2010) или легендарните изпълнения на Herrera, задвижили великолепния "Archetype" (2004). От една страна приветствам завръщането към най-емблематичния за групата период след продължилото толкова дълго лутане в нелогични посоки. Но сега, след като успяха да преоткрият на картата своя пристан, Burton и Dino трябва да заредят творчеството си с много повече креативност, ако искат Fear Factory да остане фактор в света на метъла.