FEARED - "Furor Incarnatus"

Кои са тези Feared? Неуместен въпрос за група с 40 млн. гледания в "YouTube", но може и да не сте сред тълпата, която от години следва Ola Eglund в търсене на съвършения китарен звук. За щастие шведът не може да се оплаче от липса на внимание или талант - през 2012 г. виртуалната слава му проправи пътя до САЩ и състава на Six Feet Under, където служи на китарата с Barnes, Hughel, Swanson и Talley. Вярвате или не, соловият му проект Feared е още по-интересен от ренесанса, който шайката на бившото "канибалско" гърло изживява с израждането на "Undead" (2012) и "Unborn" (2013).

   Какво ще кажете за група, чийто стил се гради върху най-доброто от почти всичко, сполетяло метъла през последните 20 години? Това са Feared, а "Furor Incarnatus" е третото им издание и най-добрият начин да (пре)откриете музиката на Ola Englund. Освен това има зверска обложка.

   Новите песни са забележителни с това, че за пръв път шведът кръстосва таланта си с този на "жив" барабанист. Какво да се прави - няма как съдбата да те срещне с Kevin Talley и да не запишеш албум с него. Във "Furor Incarnatus" атлетичният ударник е в топ-форма, от което музиката на Ola вече звучи наистина колосално. Същото важи и за представянето на титуляра Mario-Santos Ramos, който прави гръмогласен "прочит" на целия учебник на съвременния метъл вокалист, без изцепките с "AutoTune".

   Инкарнацията започва с "Live In You" - нежното затишие с акустични трели, произлезли сякаш от тъгата на M. Akerfeldt, прераства във внезапна буря с ритъма на At The Gates и първият от купищата настолни рифове, с които Ola воюва за титлата "Riff Lord". "Breathing Failure" е от онези толкова забавни на живо парчета, където сплескващият брейкдаун влиза още преди първия куплет, а припевът и финалът са неприкрито вдъхновени от Lamb Of God. Per Nillson от Scar Symmetry полага финалния щрих с характерно соло и следва една от старите песни на Ola на нов глас - "Psycho Logic". "Vintersol" започва с дезориентиращ циклон от Decapitated-шамари и кулминира в инфектиращ припев, а след нея "Possesed" отслужва "литургия" за златните години на Chimaira - такъв настървен рифов геноцид не е провеждан от 2003 г.!

   Богохулството продължава със "Satan" - мрачна и дълбока композиция, окъпана в скандинавска кръв и осветена от таланта на Englund, разгърнат широко. "Warbound" е плоска песен, реабилитираща се в драматичен обрат с брилянтно изпипана инструментална секция. "Devil In White" и "Neverlasting" са сблъскване в адронен колайдер на вдъхновения от John Petrucci и Meshuggah в две много различни, но еднакво яки парчета. "Impending Doom" е преклонението пред Pantera, без което не може нито един албум на Feared - трогващите сола може би ще ви накарат да изпушите мълчалива цигара за Dimebag. "Forever Old" е удачен завършек за албума - песен в характерния стил на Ola, натежала от пословичната шведска китарна дарба, следвана от "Ending" оптимистично, но не и безоблачно аутро.

   Кой знае - може и да не решите, че "Furor Incarnatus" е фурор. Но толкова разнообразен, жилав и перфектно звучащ метъл албум се появява не повече от пет пъти в годината.