FEARED - "Vinter"

Размазващият "Furor Incarnatus" на Feared бе един от албумите, с които открихме 2013 г. А след като дойде и "Vinter", явно не ни остава друго, освен да изпратим годината така, както я започнахме - с песните на екзекутора Ola Englund. 2013-а бе доста бележита и за него - шведът се премести от Six Feet Under в The Haunted и междувременно успя да сътвори два албума - напълно различни, но с високо качество. Вярно, два албума не е кой знае какво пред музикалната потентност на сънародника му "Rogga" Johanssonn, който в спокойна година издава 7-8 диска с различни групи, но да не бъдем максималисти.

   Е, какво ново при Feared? Първо, проектът, зад който дълго време седяха само Ola и вокалистът Mario Santos Ramos, изневиделица се превърна в супергрупа. През 2013-а към състава се присъединиха универсалният войник на барабаните - Kevin Talley и Jocke Skog - вокалистът на разпадналите се рап-метъли Clawfinger. Във Feared Jocke свири на бас и отговаря за продукцията в личното си студио "Fear & Loathing". Както се вижда, в този влак няма случайни пътници, а качването им става точно навреме. За последните две-три години Ola Englund толкова порасна като композитор, че възможностите на домашното студио и програмираните барабани отесняха за амбициите му. Не, че Mario не записа вокалите за "Vinter" в кухнята му, но какво да ги правиш - шведи.

   Ola отново доказва, че умее да си кръщава албумите. "Furor Incarnatus" беше чист бяс, а от "Vinter" лъха на Скандинавие и зима. Това е най-тежкият и многопластов албум в дискографията на Feared, а също така най-мрачният и бавен. Настроението е мелодичен дет-метъл на пълни обороти, но бруталността не е за сметка на музикалността и епичността на песните. Понеже всяко парче е изпипано до последната подробност, може и да не усетите веднага, че могъщите припеви ти въздействат така, защото зад стената от шум е разположена премерена и ефектна оркестрация, например. Продуцентското влияние и професионализъм на Jocke Skog си личат в подсилването на песните с "подложки" и фрагменти, които ги правят още по-вълнуващи. Самият звук на албума също е качествен, но прекалено много клони към онзи "пластмасов" перфекционизъм.

   Разбира се, главният мозък на Feared си остава този на Ola. Шведът можеше на спокойствие да издои формулата на "Furor Incarnatus" в още поне 3-4 албума, преди да стане банален. Вместо това, той захвърля спасителната жилетка с опростените структури, "куките" и всичко останало, за което знае, че се котира добре, и се гмурка в дълбокото. Резултатът е, че "Vinter" е амбициозен и як като руски щангист, но стремежът на Ola да се надскача е лишил музиката от уникалната директност на "Furor Incarnatus". Вместо къртещите рифове, на преден план тук са изживяването и мощта, които всяка отделна песен предлага. Обърнете внимание на забавянето на темпото - и се посмейте добронамерено на Kevin Talley, който просто не може да свири бавно. Също и на това как китарите не просто се редуват да избухват в ушите ви, а често се оттеглят в най-ниския регистър и помагат на някоя друга идея да блесне.

   Друга емблематична фигура във Feared е фронтменът Mario. Гръмогласното мъжище отново е на космическо ниво и демонстрира талант, какъвто все по-рядко забелязваме сред безличните ревове на съвременниците му. Той има рядкото умение да пее едновременно чисто и с дет метъл бленда. Както винаги, това се усеща най-силно в припевите, но "Satan" от "Furor Incarnatus" все още си остава връх в това отношение. И вие ще викате така, ако насреща ви застане Рогатият.

   Като цялостен албум, "Vinter" е с класа нагоре спрямо предшественика си, но не успява да бъде едновременно и толкова грабващ. С още няколко издания като това, и повече турнета, някой ден Ola Englund и Feared ще са не само сензация, а имена като онези, които са ви накарали за пръв път да отидете на училище с брутална тениска или да побъркате съседите с китарата.