FLESHGOD APOCALYPSE - "Agony"

Италианците Fleshgod Apocalypse са може би една от най-техничните дет метъл банди в света. Без преувеличение. Който е слушал дебюта им "Oracles" (2009), знае за какво става въпрос - скоростен и брутален дет метъл. Такива групи има много. Интересното при Fleshgod Apocalypse е, че музиката им е изградена върху класически произведения - в албума оркестрациите са използвани като интерлюдии, а партитурите на оркестъра са изсвирени от самите музиканти. Това веднага привлече вниманието и на фенове, и на критика, защото се оказа, че четиримата са адски технични, идейни и силно повлияни от класическите композитори. Интересът към групата нарасна с излизането на миниалбума "Mafia" (2010), но никой не беше подготвен за това, което предстоеше - "Agony"!

   Дискът започва с кратко класическо интро, което отваря портите на Апокалипсиса. Някои групи постигат развитие едва след четвъртия или петия си албум. Fleshgod Apocalypse го направиха още с втория. И докато в "Oracles" се интерпретираха класически произведения (макар и без да се пренебрегва авторския материал), то с "Agony" бандата, предлага съвършено нов подход - оригинални композиции, подковани със симфонични партии по такъв съвършен начин, че удоволствието от слушането, граничи с оргазъм! Да, много групи използват подобен подход за оркестралните си албуми. Най-пресен пример е новият исполин на Septicflesh - “The Great Mass", но случаят с Fleshgod Apocalypse е друг. Докато едни създават първо песните и после добавят класически елементи, а други, какъвто е случаят със Septicflesh - първо са композирали оркестралните партии и след това идва екстремизма, италианците са хванали трети път - всичко е направено едновременно. Класическите партии са неделима част от техничния дет метъл, който изповядват, и техничният дет метъл е неделима част от класическите партии. Ако двете се разделят, нищото е най-точното определение за това, което ще се получи.

   Самият "Agony" предлага десет композиции - два инструментала и осем пълнокръвни песни. Описът е подреден така, че напрежението се покачва с всяка нота, за да достигне кулминация в бомбастичната "The Egoism" - най-дългата и най-разточителната композиция - и след това с прецизността на хирург да продължи да търси искрици съзнание, изгубено в необятността на звуците. "The Deceit“ е вик на отчаяние. "The Imposition“ е маниакалност. Заглавията са кратки, точни и ясни - и описват с една дума съдържанието на песните. Крайният резултат е Агония. Спокойствието идва едва в края на диска със закриващия погребален инструментал "Agony", изсвирен на пиано. Спокойствие? След като мозъкът е бил издухан през ушите, едва ли има значение! При това - Fleshgod Apocalypse са подредили така композициите във втория си албум, че само смяната на номерата на дисплея подсказва, че започва нов бисер. Отделните части са свързани с кратки симфонични преходи и по този начин е постигнато единно 50-минутно произведение.

   Няколко думи и за уменията на музикантите - всъщност две: страхотни инструменталисти!!! Барабанистът Francesco Paoli е като шевна машина - този не-човек е невероятен. Свири на ударни от три-четири години (преди това е бил вокалист), но уменията му граничат с гениалността. Cristiano Trionfera и Francesco Ferrini (присъединил се като пети член през 2010 г.) са свършили превъзходна работа с оркестрациите. Албумът изобилства от чистите вокали на басиста Paolo Rossi, който на моменти звучи като оперен певец - точно в крак с музиката. Гласът му - леко изнесен зад инструментите, е съчетан перфектно с плътните дет ревове на Tommaso Riccardi. Който на моменти вкарва и блек крясъци, както в "The Oppression" или още по-знаково в "The Forsaking" - идеален пример за симфо-блек от класата на Dimmu Borgir. Китарната работа е съвършена - дет рифовете са уплътнени от траш и неоскласически сола. Балансът между яростта и бързината от една страна и тежестта и хармониите от друга е съвършен. Към специалното издание в “iTunes" е прибавен бонус - страхотен кавър на "Heartwork" на Carcass в симфоничен вариант!

   "Agony" е албум без недостатъци. Или по-скоро има един - симфоничните елементи не са изсвирени от оркестър. Дано за следващия си опус Fleshgod Apocalypse намерят време и средства да го направят. Самите музиканти го заслужават, а и музиката им го изисква!