FOLKSTONE - "Oltre... L'Abisso"

Две години след силния си албум "Il Confine" ("Границата") италианците Folkstone се представят с достоен негов наследник. "Oltre… l'Abisso" ("Над... бездната") поддържа същото високо ниво, а в допълнение доизгражда собствения облик на групата.

   Като цяло новият албум звучи по-минорно, но от друга страна по-ангажирано от предишните издания на бандата. Това е лична творба, ориентирана към вътрешния свят на човека, към неговите не толкова добри моменти и емоционални спадове. Но не се настройвайте за меланхолия и отчаяние - подобно нещо не подхожда на дръзките южняци. Страстният глас на Lore изплаква мъката по начин, който повече прилича на спотаила се временно буря, отколкото на чувство за поражение.

   Албумът стартира с песента "In caduta libera" ("В свободно падане") без всякакво интро. Гайдите изпищяват, китарите им отговарят, после идва ред на вокалите. Следващите песни поддържат интригата и темпото. В повечето композициите водещата мелодия се изпълнява от арфата, "подпомогната" от гайдите и бомбардите. Китарите и ритъм секцията уплътняват пъстрата картина от звуци и "отговарят" за метъл елемента в музиката на групата. В парчето "Mercanti anonimi" ("Анонимните търговци") допълнителен колорит внасят женските вокали на Roberta. Не са пропуснати и чудесните фолкметъл балади, "специалитет" на Folkstone. "Manifesto sbiadito" ("Избелелият плакат") и "Soffio di attimi" ("Дъх на пресекулки") са най-лиричните композиции, но към тях може да се добавят напевните "Le voci della sera" ("Вечерните гласове") и заглавната песен "Oltre… l'Abisso", която е избрана и за финална на албума. Включен е и един кавър, "Tex", на италианската ню уейв/хард рок група Litfiba, която е създадена в началото на 80-е години и е активна и до днес.

   Относно текстовете на песните, италианците се придържат към по-сериозни теми. В предишните си албуми те предпочитаха да разказват различни интересни истории и митове от родната си Ломбардия, или страховити градски легенди от Бергамо, като за серийния убиец Симоне Пианети. (Действителна личност, живял през втората половина на 19 век.) В посветения на вътрешния свят на човека "Oltre… l'Abisso" бандата почти се отказва да разказва истории, но все пак включва една - в песента "La tredicesima ora" ("Тринадесетият час"). Фабулата е в унисон с настроението на албума и дори посяга към социалната тематика. Cornelia "Mimma" Quarti е участник в съпротивата по време на Втората световна война, но след това емигрира във Франция, неудовлетворена от живота и събитията в родната си Италия.