FOLKSTONE - "Il Confine"

Вдъхновени от групи като In Extremo и Corvus Corax, италианците Folkstone още с първите си изяви привличат вниманието на любителите на фолк-метъла. При това за творчеството на групата изобщо не може да се говори като за копиране. Музикантите прилагат собствен подход към комбинирането на метъл с келтски мотиви и характерните за родния им град Бергамо ломбардски напеви, проявявйки забележителен композиторски талант и усет към оригиналното и различното. Прецизното моделиране на всяка песен е характерно и за новия им албум "Il Confine" ("Границата"). Всяко парче е запомнящо се и в подобна ярка среда трудно изпъкват хитове. Ключовата дума е "интересно". Слушателят не се отегчава нито за минута и с всяка следваща песен му става все по-трудно да избере оптималното за себе си. Дали ще предпочете тревожния ритъм на едноименната с албума "Il Confine", келтските мелодии в "Nebbie" ("Мъгла"), философското послание в цитата от Вергилий "Omnia Fert Aetas" ("Годините отнасят всичко") или красивите флейти и гайди във "Frammenti" ("Фрагменти"), изборът ще бъде добър.

   Стандартните за метъла инструменти изграждат "скелета", а основната мелодия се носи от бакетите - хартерни за областта Бергамо гайди и бомбардите. Включването на арфа препраща към ренесансова Италия. Дрезгавото пеене напомня за стила на Jonne Järvelä от Korpiklaani. Но тук няма да чуете шаманските напеви на финландеца. С южняшка пламенност Lore (Lorenzo) сякаш се обръща към всеки един слушател поотделно. Бойкият вокал апелира, настоява да се чуе поредната история, която ще разкажат Folkstone.

   Въпреки че често използват лирични пасажи в песните си, за фолк-метъл групите не е много характерно да правят балади. Folkstone смело включват в новия си албум две бавни композиции - "Luna" ("Луна") и "Ombre di Silenzio" ("Сенките на мълчанието"). Резултатът е истинско удоволствие за слуха - нежни звуци от арфа, вездесъщите гайди, експресивни китарни намеси и затрогващи чувствени вокали.

   "Il Confine" без преувеличение може да се нарече фолк-метъл албум от ново поколение. Без да напуска рамките на стила, звученето надхвърля превръщащия се вече в банален купонджийски привкус, постигайки разнообразие и собствен облик на всяка песен.