FRONT LINE ASSEMBLY - "Improvised Electronic Device"

Четири години мълчание не са малко време, особено за продуктивно формирование като Front Line Assembly, но имайки предвид крайния резултат от продължилия мъчително дълго студиен труд на канадците, чакането категорично си заслужаваше - най-малкото за по-метализираните почитатели на квартета. Повсеместните сравнения на новия им албум с величествения "Millennium" (1994) се оказват всичко друго, но не и безпочвени, тъй като с "Improvised Electronic Device" Bill Leeb и компания правят именно това - завръщат се към онзи зъл, настъпателен, насечен и най-вече тежък индъстриъл-метъл звук, чието популяризиране започна с групи като Ministry, Die Krupps и Godflesh, избухна с пълна сила в средата на 90-те в музиката на Oomph! и Rammstein и впоследствие се сдоби с армия от сподвижници начело с Pain, The Kovenant, Megaherz, Gothminister и кой ли още не.

   И така, близо четвърт век след основаването си, FLA напомнят на дело, че не случайно са в авангарда на синтетичното екстремно аудио-изкуство. Идеологът и основател Bill Leeb (Delerium, екс-Skinny Puppy), белязал десетте песни в диска с непогрешимите си, дълбоки гърлени вокали и подкрепян в клавирните си изстъпления от дългогодишния си сподвижник Chris Peterson (екс-Will) и по-новите попълнения Jeremy Inkel (програминг; активен и с Noise Unit и Left Spine Down) и Jared Slingerland (китара и програминг; екс-Left Spine Down), поднася на внушителното си обкръжение от почитатели един от най-зарибяващите си и заредени с директна и непрощаваща мощ албуми от петнайсетина години насам. Вярно, неподражаемият Rhys Fulber (Fear Factory, екс-Will) напусна FLAгера преди година, но празнината, оставено от него, е донякъде успешно запълнена от двама именити гост-музиканти, оставили отпечатъка си в "Improvised Electronic Device". Единият е Justin Hagberg от яростните съграждани на FLA от Ванкувър, 3 Inches of Blood, втежнил с китарата си звученето на "Afterlife" и насечените електро-метъл канонади "Release" и "Stupidity". Другият, белязал с гласовите си изблици последната спомената песен, явяваща се и най-бързия и "рокаджийски" откос в целия албум, е самият единствен и неповторим Al Jourgensen от Ministry.

   За щастие, макар да е наблегнала на режещите стакато рифове в умерено маршово темпо в болшинството композиции (освен цитираната "Release", обезателно чуйте и двойките "I.E.D."/"Angriff" и "Laws of Deception"/"Pressure Wave"), групата не е забравила да включи и още една изключително важна съставка в албума си, а именно разнообразието. Вече стана дума за наличието на едва ли не типично "министерската" метализирана забежка със "Stupidity", чиято противоположност ни бива поднесена под формата на бавните, космически лутания в "Afterlife" и финалната "Downfall". Разбира се, не са забравени и почитателите на "другите", по-електронни FLA, за чийто вкус за предназначени "Hostage" и пилотния сингъл "Shifting Through the Lens", но основният FLAvour в "Improvised Electronic Device" си остава добрата стара машинно-китарна тежест. Очакваме продължение...