FUNERAL FOR A FRIEND - "Conduit"

Чудно е как понякога един лош албум, издънка или провал привличат невъобразимо внимание и интерес върху някоя група, докато хубавите албуми, в доста от случаите, се подминават с безразличие от много фенове . Точно по този начин множество банди, доста отдавна изневерили на принципите си и оставили качеството на заден план, получават повече уважение и интерес, отколкото групи, които всъщност се стремят все още да създават музика (и успяват), а не да продават поведение. В този ред на мисли, Funeral For A Friend са наистина едно от най-хубавите неща, случвало се на музиката, а това, което правят с "Conduit" определено е прецедент, поне ако говорим за последните 20 години.

   Новият албум на уелсците, а като цяло и развитието на тяхната кариера, е пълна противоположност на развитието и пътя, които повечето им колеги избират. Докато огромно количество от музиканти дават мило и драго да бъдат пуснати по радиостанциите и евентуално да си възвърнат определена отминала слава с течение на кариерите си, Funeral For A Friend се движат в обратната посока. А именно: поставяне на музиката на първо място, под формата на тежък, атмосферичен, агресивен и бунтуващ се албум, който не се стреми да пресуши джобовете на вече утвърдените фенове на групата или да решава проблеми между група и лейбъл. Нещо доста различаващо се от поведението на някои техни съвременници.

   "Conduit" ще спечели всеки слушател с искреността, желанието и страстта си - аргументи, по принцип, нетипични за шести студиен запис на банда, имаща в колекцията си златен албум и множество престижни награди, от която се очаква просто да задържа и генерира определен интерес, без да има нужда да изпада в някакви стремежи или да доказва каквото и да е било. Там някъде, сред всяка една от единадесетте песни обаче, освен харизма, се крият и онези нюансови мотиви, разнообразни моменти и специфични мелодии, които имат хамелеонското свойство да звучат и придават настроението, което ти искаш да получиш. А най-хубавото е, че Funeral For A Friend изобщо не са искали да показват тези неща през призмата на "пораснали" и "зрели" музиканти. Вместо това са предпочели да съберат цялата меланхолична и будна концепция на албума, подпомагана от всичката пънкарливо-хардкораджийска музика, само в рамките на някакви си трийсетина минути. Послания, идеи, желание, бунт, изпълнение, разнообразие, ефирност и мощ. Ами, така се прави. И те го направиха за пореден път.