FUNERAL FOR A FRIEND - "Memory and Humanity"

"Уау! Каква прогресарска обложка!" е първата ми мисъл, когато от лагера на Funeral For A Friend разкриват ковър арта на новия си, четвърти поред студиен албум. След чудесно звучащите и много приятно "влизащи" предходни два диска ("Hours" - 2005 г. и "Tales Don't Tell Themselves" - 2007 г.), сега беше подходящото време уелският квинтет да разчупи рамките на емо/пост-хардкора си в нова посока, която да задържи интереса към музиката им. Но надеждата да чуя нещо ново и разнообразно от "Memory and Humanity", се разбива на пух и прах още при първо слушане. Не стига, че чисто музикално сякаш са се изтеглили в някаква инди-рок насока, без да са прогресирали въобще, ами и качествено са дръпнали чувствително назад. Албумът върви прекалено равно, предсказуемо и даже, да си го кажа направо, доскучава, абсолютно в противовес с тенденцията подобни дискове да те грабват все повече с всяко следващо слушане. А когато за подобен тип музика - насочена предимно към радио ефира - ми идват такива определения, значи наистина нещо не е в ред. Както можете да се досетите - не съм аз човекът, който да даде категоричното мнение дали "Memory and Humanity" става (времето и приемането му в глобален мащаб ще си покажат), но е факт, че съпоставено с предните продукции на FFAF, тук въздействеността е в най-добрия случай спорна.
   Жегата е спорадична и е събрана по-скоро в първата част на албума, където са и повечето попадения: троицата "Constant Illuminations", "Maybe I Am?", "You Can't See the Forest for the Wolves" (която притежава и най-стръвния риф в диска) плюс "Beneath the Burning Tree" и "Waterfront Dance Club". На другия полюс стоят почти всички останали парчета - "Kicking and Screaming" може да е крещяла и ритала, преди да се кротне изморено в ъгъла, "Building" се разтапя в летаргична мъгла, a "Ghosts" разчита само на припева си. От песните не лъха типичният младежки ентусиазъм - сякаш Funeral For A Friend са надживели собствената си музика и въпреки това опитват да се върнат към нея. Не им се получава. А когато последният диск на Lostprophets още държи влага (скоро очакваме и новото им издание), когато предният "Tales Don't Tell Themselves" стои относително близо във времето, а отвъдокеанският ресор в стила не спи (визирам Story of the Year и техният "The Black Swan"), просто не виждам къде точно ще се впише "Memory and Humanity" с наличните си качества. Май по-скоро ще отпадне нейде по пътя.