GHOST - "Opus Eponymous"

Най-накрая се озовах в подходящо състояние на духа, за да напиша това ревю. Отдавам го на култовата класика на ужасите от 68-а година "Бебето на Розмари". Изключително смущаващ и неприятен по внушението и атмосферата си филм. 40 години-по късно в Швеция се появява младата хеви метъл банда Ghost, обвита в също толкова мистична неизвестност, колкото тайните ритуали от гореспоменатия филм. Членовете на групата не разкриват имената си и пишат в MySpace-профила си, че целта им е да разпространят нечестивите си и богохулни литургии сред човечеството чрез способите на рок музиката. Доста любопитен начин да дадеш старт на кариерата си…

   Скептичната усмивка обаче веднага ще слезе от лицата ви щом зазвучат първите акорди на "Con Clavi Con Dio". Стилът е много мелодичен хеви метъл с чудесни китарни сола и хармонии, допълнен от вокали, които навяват далечен спомен за ранните превъплъщения на King Diamond. Не става въпрос за фалцетите на "Краля", а по-скоро за плашещата убедителност, с която са изречени сатанинските внушения от текстовете на "Ritual" или "Death Knell" например. Някъде към четвъртото парче в албума започнах да се чувствам като наблюдател на вещерска меса, от която се чуват приглушените, но зловещи напеви на главния жрец. Влиянията от Mercyful Fate в композиционните похвати са безспорни, но при Ghost рифовете са по-лековати и полирани, със силно вдъхновение от 70-тарската психеделик и прогресив рок вълна. За някои от вас вокалите ще са учудващо мелодични и лишени от "зъби", но по мое мнение именно този похват придава още повече автентичност и убедителност на странното послание от "MySpace" по-горе.

   Ако в музиката, която слушате напоследък ви липсва онази трескава тревожност от дебюта на Sabbath или тъгувате заради 11-годишното мълчаниe от Mercyful Fate, намерете си "Opus Eponymous" и удовлетворението от откриването на нещо отдавна търсено ви е гарантирано. Имам усещането, че Ghost тепърва ще изваждат съкровища от торбата с изненадите.