GODSMACK - "1000hp"

Лесно е човек да се влюби в музиката на Godsmack. Агресивните вокали на Sully Erna, динамичният бас на Robbie Merrill, блусираната китара на Tony Rombolla и енергичните барабани на Shannon Larkin (и на Sully по концерти) зареждат всяка песен с настроение, което няма как да подмине дори най-праволинейния метъл фен. Разбира се, човек бързо решава да се потопи в творчеството на Godsmack…

   ...за да установи, че е много по-еднообразно, отколкото първоначалното впечатление предполага. Това е и основният проблем на "1000hp" - не изненадва слушателя (почти) никъде. Както и досегашното творчество на Godsmack, албумът е изсвирен брилянтно и е зареден с гняв, енергия и агресия. Само че откъм звучене и композиция е прекалено близък до предишните албуми на групата. Почти всяка песен от "1000hp" може да бъде заменена с почти всяка песен от "The Oracle", без целостта на нито един от двата албума да бъде нарушена по какъвто и да било начин. А и не е само това - при слушане често ще си припомняте по-старите песни на Sully и компания. Композиционни прийоми, които при друга група биха оставили впечатление за интересни идеи, тук създават усещане за дежавю - дотолкова, че през главата на слушателя за момент минават грозни мисли за повтарячество, изчерпване, безидейност...

   ...които, всъщност, са доста далеч от истината. Последното, което може да се каже за "1000hp", е, че е безидеен албум, независимо дали го разглеждаме самостоятелно или спрямо дискографията на Godsmack. Наистина, изненадите не са много, но дори едно повърхностно заслушване в текста на откриващата и дала заглавие на албума песен показва, че това е поне отчасти умишлено. Че се търси завръщане към корените или дори по-назад във времето. Може би затова в песента - а и не само в нея - се усеща почти младежки ентусиазъм, сякаш четиримата изливат всичката си енергия в музиката. Това е, което съпътства слушателя през целия албум - усещане за заразителна енергия и, на моменти, изпепеляващ гняв. Дори малкото по-бавни песни няма да ви оставят да си отдъхнете. Композиционно албумът, сам по себе си, всъщност е достатъчно разнообразен, макар и подчинен изцяло на идеите, развивани от групата през годините. Песните се запомнят бързо и макар че феновете често ще си припомнят предишните албуми на групата, това няма да ги подразни. А има и една наистина сериозна изненада - включването на българската челистка Ирина Чиркова, участвала и в соловия албум на Sully Erna "Avalon", в "Something Different", както и честото повтаряне на припева, действително превръщат песента в нещо различно - нещо, което се откроява не само в настоящия албум, но и в цялото творчество на Godsmack. Сама по себе си тази песен осмисля слушането на албума.

   В крайна сметка, "1000hp" е малко, но осезаемо по-добър от "The Oracle". Почеркът на Godsmack се разпознава във всеки изсвирен тон - именно това е както най-голямата сила, така и най-сериозната слабост на албума. Ако харесвате групата поне малко, новият й албум няма как да не ви допадне. А ако случайно "1000hp" е първият ви сблъсък с Godsmack, едва ли ще е последният.