GOJIRA - "L'Enfant Sauvage"

"Roadrunner Records" винаги се е славела като една от най-прогресивно настроените звукозаписни компании - тенденция, започнала още преди две десетилетия с издаването на албумите на ненадминати за времето си метъл новатори като Type O Negative и Fear Factory и продължаваща и днес с приютяването на доказани авангардисти като Opeth и Mastodon. Gojira, от своя страна, е "прогресив метъл група" - едно колкото скромно и непълно, толкова и вярно самоопределение, стига да разгледаме прословутата дума "прогресивен" в най-широкия й и буквален смисъл. Още с пилотните си издания "Terra Incognita" (2001) и "The Link" (2003) квартетът от югозападна Франция даде меко казано сериозна заявка за налагане на безапелационно световно господство в неподдаващите се на стилово рамкиране и шаблонизиране метъл среди. Със сочения от мнозина за недостижим "From Mars to Sirius" (2005) Gojira успяха да превърнат въпросното налагане в реалност, затвърждавайки го с "The Way of All Flesh" (2008) и недвусмислено нареждайки се в най-най-челните редици на онези екстремни групи, създаващи нови и нечувани до момента жанрови измерения. От тази гледна точка не е никак чудно, че наскоро "Roadrunner Records" придърпа под крилото си главните ни герои, а първият резултат от това новоустановено сътрудничество вече е факт...

   Бързам да успокоя войнстващите метъл пуритани, музиковед-wannabes и обикновени хейтъри, обвиняващи Gojira в попиване на идеи и елементи от всепотъпкващата разчупена тежест на Morbid Angel, синкопирания математически подход на черепно-мозъчно фрактуриране на Meshuggah и от къде ли още не, че няма да останат разочаровани и този път. "L'Enfant Sauvage" продължава точно оттам, докъдето братята Joseph (вокали и ритъм китара) и Mario Duplantier (ударни), Christian Andreu (соло китара) и Jean-Michel Labadie (бас) стигнаха с предишния си албум: тук са и нестандартните композиционни решения, и избухващите сякаш от нищото и спиращи с пронизителен вой, само за да експлодират отново с канска мощ китарни рифове, и доминиращите плашещо яростни вокали, и редките, но навременни ту "чисти", ту прекарани през вокодер гласови затишия, и нечовешки стегнатата ритъм секция, и завидното, но не и прекалено разнообразие, и умелото, ненатрапчиво и точно премерено комбиниране на смазващ звуков тонаж и чиста агресия със свежа мелодичност, и кристално ясното звучене, спомагащо за отчетливо доловимата роля на всеки един инструмент във всеки един момент... Изобщо, цялата онази съвкупност от постепенно наложили се като типични за Gojira аудио-методи и акробатики е налице, при това - облагородена и шлифована до максимален блясък. А това, че четиримата музиканти били повлияни от този и онзи - така е, разбира се, и никой не го отрича. Та кой не е, по дяволите!?

   Но да се върнем към основната тема на настоящите редове. Спокойно бихме могли да посочим откриващата "Explosia" за най-представителна от 11-те композиции в диска. С яростно насеченото си начало, рязко забавящата темпото, но не и тежестта средна част и умерено бързия, виртуозно балансиращ между грабваща мелодия и мачкаща агресия финал, тази песен дава достатъчно ясна представа какво да очакваме до края на "L'Enfant Sauvage", а именно - всичко. Всичко, за което бихме могли да настояваме от един нов албум на Gojira - от брутално избухващ, екстремно висш дет-пилотаж ("Planned Obsolescence"), през по-улегнали изблици на композиционна гениалност ("Liquid Fire", "The Gift of Guilt", "The Fall"), главоломно гмуркане в дълбините на мрака ("Born in Winter") и нелечимо инфектирани с неотслабващо заразителен риф-вирус шедьоври, подтикващи към ново и ново слушане ("Mouth of Kala", "L'Enfant Sauvage", "The Axe"), до леко и приятно градираща, едва ли не задължителна кратка глътка инструментален въздух ("The Wild Healer")... Да, проточилото се сякаш безкрайно дълго 4-годишно чакане на този 52-минутен аудио-диамант категорично си струваше. Както смело отбеляза колегата Яни в ревюто си на "The Way of All Flesh", "този албум няма нито един, повтарям: нито един минус!" Е, "L'Enfant Sauvage" има още по-малко.