GOJIRA - "The Way of All Flesh"

Лелее, какво чудо ми се стовари върху главата! Карам без заобиколки - "The Way of All Flesh" е разтърсващ, епохален албум! Със сигурност най-доброто, което чух през 2008 г.
   Та имало едно време във Франция двама братя - Joe и Mario Duplantier, които решили, че искат да свирят екстремна музика. Чудесно, нали? Ние обичаме екстремната музика. Оказва се обаче, че зад мачкащите рифове на квартета стои една много сериозна концепция, а именно - борбата срещу все по-наближаващата екологична катастрофа. Странно нали, дет метъл с еко-насоченост? И странно, и не чак толкова! Всъщност да определим Gojira като дет метъл група е толкова вярно и същевременно толкова грешно, колкото ако ги определим като траш, прогресив, мат и т. н. При тях стиловите рамки биват разбити на пух и прах. На кой, по дяволите, му пука за стилове, течения, моди и тем подобни ограничаващи понятия? Със сигурност не и на Gojira. С всеки следващ албум момчетата увеличават арсенала си от изразни средства, правейки още по-труден живота на любителите на стиловите определения и с течение на времето, съвсем закономерно, групата се превърна от ъндърграунд явление в лидер на френската (и не само) тежка сцена.
   В четвъртия си студиен диск - "The Way of All Flesh", Gojira вадят на бял свят всичко, което може да предложи съвременната екстремна музика. Характерното в случая е, че цялата тази музикална бруталност не звучи чак толкова тежко и напрягащо за слушателя. Директността в Gojira е само привидна. Всичко е поднесено изключително интелигентно, композициите притежават необятна дълбочина, в която можеш да блуждаеш до умопомрачение. Още на първо слушане става ясно, че "The Way of All Flesh" е страшно специален албум. След петото слушане вече знаеш, че си се докоснал до нещо гениално, а от там насетне те очаква различно преживяване с всяко завъртане на диска. Може би патосът ми идва малко в повече, но мамка му, този албум няма нито един, повтарям: нито един минус! Да вземем примерно откриващата бомба "Oroborus" - можеш ли да спреш хедбенгинга? Аз не мога, а и не мисля, че е необходимо. Какво да кажем за откосът "Adoration for None", където с ревовете си гостува Randy Blythe от американската машина Lamb Of God? Този, който може да преброи ритъма на "мешугския" риф в мат-изстъплението "The Art оf Dying" получава една бира от мен. Може ли някой да остане безчувствен по време на набиващия се в мозъка като с хидравличен чук от свръхтежката индустрия груув на "Vacuity"? Всъщност непрекъснатите сравнения на Gojira с Meshuggah в "The Way of All Flesh" стават напълно безпочвени. Франсетата са изковали свой собствен стил, който прилича само и единствено на Gojira!
   Ако все още не сте чули "The Way of All Flesh", сторете го моментално! Очаква ви уникално изживяване! Това е първата ми десетка в "Metal Katehizis", при това напълно категорична. Дай Боже повече занапред!