GOROD - "A Perfect Absolution"

Много фенове и музиканти са на мнението, че перфекционизмът няма място в дет метъла. И са прави, но когато става дума за прогресивен дет метъл, при това от такова величие като новия албум на френските "командоси" Gorod, перфекционизмът не е крайност, а задължение. Три години след доста добре приетия "Process of a New Decline" сънародниците на Gojira и Scarve са готови с наследника му. "A Perfect Absolution" е зенитът на музикалните способности на групата. Един техничен дет метъл албум с история и класа, който като нищо ще се окаже и албум на годината в така недолюбвания от олдскуул феновете жанр.

   В музикалния свят няма нищо невъзможно, но, честно, очаквали ли сте, че някога ще чуете прогресив дет метъл албум, възпяващ делото на княгиня Олга Киевска, по известна в нашата история като "нашето си" момиче Елена, внучка на Борис I и племенница на Симеон Велики? "A Perfect Absolution" е дет метъл прочит на жестокото отмъщение на княгинята за убийството на съпруга й - варяжкия княз на Киевска Рус Игор, от племето на подчинените му древляни. След предателството тя опустошава земите им и ги изгаря живи на гроба на покойния владетел. Доста дет метъл има в славянската история, нали? Да, петимата от Gorod са убийствени музиканти, които в продължение на 40 минути се перчат с уменията си на инструментите. Да, единият от китаристите носи очила. Но музиката им не се изчерпва с показване на мускули и самоцелна техника. Повечето колеги на френската петорка ни оставят бездушни пред безсмисленото си надсвирване и претупани композиции, лишени дори от най-изконното качество на дет метъла - бруталността. Докато Gorod притежават умението да обуздаят майсторството си и да го оползотворят в писането на истински, динамични, епични ПЕСНИ със запомнящи се моменти, аранжирани интелигентно и с лазерна прецизност. Нито една музикална идея не е започната и изоставена недовършена, всеки мотив и секция са развити до максималния им потенциал. Двете китари на Mathieu Pascal и Nicholas Alberny непрекъснато свирят в унисон, генерирайки рифове, забиващи се като игли в слуха и бомбардиращи го като Съюзническа ескадрила от Втората световна с ноти. Атаката е зазимена върху изкусната джазова платформа на адепта на ниските тонове Benoit Claus. Слабото звено в Gorod, доста силно казано при това, е дошлият през 2009-а в групата барабанист Samuel Santiago, който не страда от липса на технични умения, но е твърде неизобретателен в сравнение с другите от групата и е изтеглен назад от продуцента така, че барабаните не удрят с необходимата мощ, а просто ги има. Но това е дребен дефект, който със сигурност бандата ще изглади в следващите албуми. Като цяло музикалното усещане може да се оприличи на класиката "Unquestionable Presence" (1991) на Atheist, особено в песента "Varangian Paradise". Но Gorod свирят по-грандиозно, по-артистично, може би не толкова първично, но не по-малко амбициозно. Групата определено клони повече към прогресива, отколкото към добрия стар дет метъл, но ако това ви пречи, проблемът определено не е в тях. Извинете за сложните изречения, но "A Perfect Absolution" не е проста работа. Затова, вместо с дешифрирането на това ревю, по-добре насочете мисловната си енергия към асимилирането на този почти перфектен албум с гарантирано френско качество.