GOTTHARD - "Bang!"

"Bang!" може да бъде възприет по два начина - като силно клиширан албум, в който през минута-две се усещат влияния от почти всяко величие в хард рока, или като творба, издържана в най-добрите традиции на жанра. Границата между двете е доста тънка и само слушателят може да избере в коя категория да постави новото творение на Gotthard.

   При запознаване с творбата човек тук се сеща за нещо на Deep Purple, там - за някоя песен на Led Zeppelin, другаде пък си припомня Guns N’ Roses...Наред с това всяко от парчетата се врязва в паметта на слушателя и остава там завинаги. Почти няма песен, която да не извика усмивка на лицето на всеки хард рок фен. При все заемките, в "Bang!" има точно толкова индивидуалност, колкото може да се очаква от една успешна група с над двайсетгодишна история. Както в досегашното творчество на бандата, така и тук е пълно с песни, които просто пращят от енергия. Рифовете не са особено сложни, но се запомнят веднага и винаги, без изключение, карат сърцето на слушателя да подскочи. Солата са технични, скоростни и надъхващи. Ритъм-секцията си върши работата чудесно и почти с всяка песен слушателят поклаща глава в такт с мелодията. Като цяло обаче нито китаристите Leo Leoni и Freddy Scherer, нито басистът Marc Lynn, нито барабанистът Hena Habegger се опитват да откраднат вниманието ви с инструментални експлозии, макар че очевидно са способни на това. Напротив, работата им е изцяло подчинена на композициите - на ударното звучене, простите, но ефективни мелодии, увличащия ритъм. Песните са написани стегнато, без излишни елементи (с едно изключение - продължаващата над десет минути разточителна, но и страхотна "Thank You"), без да излизат (много) от рамките на жанра, като на точните места има хорови или симфонични включвания. Срещат се интересни експерименти, например блус-залитането "Spread Your Wings", а песни като заглавната, среднотемпова с химново звучене, или изпълнените със скорост и настроение резачки "What You Get" и "Get Up 'n' Move On" напълно осмислят слушането на албума. Като минус може да се отчете фактът, че малкото по-бавни парчета звучат някак конвейерно - все едно са вкарани в албума просто защото задължително трябва да има и една-две балади и по никаква друга причина - приятни са и по никой начин не дразнят, но и не носят енергията и очарованието на останалите. За нещастие, това важи и за дуетната песен "Maybe", спъната не само от ниското темпо, но и от това, че певицата Melody Tibbits далеч не може да се сравнява с вокалните умения на Nic Maeder.

   А той се справя прекрасно. Заместил трагично загиналия през 2010 г. Steve Lee, Maeder се изявява във втори албум на Gotthard и отново доказва, че групата не се е спряла на него случайно. Във вокалите му има мощ и разнообразие, техника и настроение. Подходът му към пеенето е доста различен от този на Lee, което в някаква степен променя цялостното звучене на групата. Сега Gotthard звучат по-модерно, дори, може да се каже, по-комерсиално - което може да се приеме като недостатък от някои фенове, свикнали с по-близкото до осемдесетте години усещане от някогашното творчество на групата.

   В крайна сметка, при все (а може би и заради) очевидното влияние от други групи, "Bang!" се оказа точно това, което заглавието му предполага - ударен, мощен, надъхващ албум, който без съмнение ще се нареди между класиките на групата. Дали и на вас ще подейства така? Вие решавате.

   В края на юни ще може да гледате Gotthard на живо за втори път у нас и за втори път в Каварна.