GRAVE DIGGER - "Return of the Reaper"

Трийсет години след издаването на първия си албум, безброй промени в състава си и внушителна - като количество и качество - дискография, Grave Digger отново напомнят за себе си. Макар да са далеч от популярността на сънародниците си от Helloween и Accept, Chris Boltendahl и компания винаги са се радвали на фенска подкрепа. "Return of the Reaper" е поредното доказателство, че това съвсем не е напразно. Албумът е колкото праволинеен, толкова и надъхващ, непретенциозен, но хващащ ухото хеви метъл, който просто пращи от енергия.

   Всъщност именно липсата на особени претенции е основният минус на албума. "Return of the Reaper" върви по добре утъпканата от класици като Accept, Judas Priest и самите Grave Digger пътека, без особени криввания встрани. От албума ще получите точно каквото очаквате и нищо повече. Но и нищо по-малко. Пълнежи практически липсват. Всяко от парчетата притежава собствена индивидуалност, запомня се веднага и кара кръвта на слушателя да закипи. Ударното звучене властва над целия албум, от интрото и първата песен, "Hell Funeral", за която беше заснет и видеоклип, до последната, "Nothing to Believe", в която прекрасно се съчетават дрезгав, агресивен вокал и баладична мелодия. Темпото е преобладаващо средно и високо, а честите хорови включвания превръщат голяма част от песните в нещо, което на концерт ще кара публиката да крещи от удоволствие - в това ще можем да се убедим и на живо на 21 септември в клуб "Mixtape" в София, когато с концерт именно на Grave Digger WeRock.bg ще отпразнува своя тринадесети рожден ден. Почти всяка песен звучи като да е писана специално за живи изпълнения, затова не се учудвайте, когато по средата на албума осъзнаете, че от самото начало не сте спрели да поклащате глава в ритъм или да си припявате тихо. В това отношение особено силно се открояват "Wargod", където просто ще знаете кога и какво да изкрещите още при първото слушане на песента, "Grave Desecrator" със своя странно щастлив припев и "Death Smiles at All of Us" с интересно "насеченото" клавирно интро и резките смени в темпото и ритъма, които правят песента незабравима.

   Откъм инструментали албумът е точно това, което създателите му са целели и което феновете на групата искат. Стегнат, без излишни претенции, но изсвирен технично и с настроение. С режещи рифове и сола китаристът Alex Ritter определено показва напредък от първия албум на Grave Digger с негово участие насам. Трещящите барабани на Stefan Arnold и басът на Jens Becker осигуряват необходимата ритъм секция, а клавиристът Hans Peter "H.P." Katzenburg демонстрира много добра техника, когато има възможност за това. Над всичко обаче е Chris Boltendahl. Неговите вокали са основната причина музиката на Grave Digger да е толкова качествена и "Return of the Reaper" не прави изключение. Дрезгавият тембър и първичната мощ в гласа му са истинска адреналинова инжекция за всяка песен и за всеки фен. А нали, в крайна сметка, това е целта на хеви метъла?