GRAVE DIGGER - "The Clans Will Rise Again"

Коя е най-известната шотландска група? Не са Alestorm или любимците на Metallica Holocaust. Разбира се, че това са Grave Digger! Възраженията, че са се родили малко по на изток, са напълно основателни. Но! Случайно да познавате друга подобна група, която така да се е вдъхновила от историята на Шотландия, че да издаде два албума за нея? Не, нали?

   След като окачиха всичко живо на бесилката през 2009-а с "Ballads of a Hangman" (ревю) тевтонските рицари решиха да се завърнат към най-успешния си период само година по-късно. И отново се поровиха из архивите и се вдъхновиха от героизма и мъките на шотландците.

   Разликата този път е, че не се експлоатират конкретни събития и личности, а се набляга на шотландската душевност, мистицизъм и на самите шотландци като нация в стил "куплет-преход-припев-куплет-преход-припев-соло-преход-или направо припев". "The Clans Will Rise Again" е странно продължение на класическия "Tunes of War" от далечната 1996 година. Защото завръщането към вече използвани теми избожда очи най-вече с тоталната липса на идеи, посредственост, спад на продажбите, изчерпване. Да но, за да надскочиш собствените си върхове се иска не само смелост, но и способности. В настоящия случай сме свидетели единствено на изнасилено желание и нищожни проблясъци. Едва ли гордия шотландски народ, извоювал автономността си с тонове жертви и реки от кръв, е бил толкова анемичен, както "The Clans Will Rise Again"? Или може би "клановете отново са въстанали", само, за да се облекчат, и пак да седнат на масата?

   Само за година и нещо Grave Digger се разделиха може би с двама от най-добрите германски китаристи Thilo Hermann и Manni Schmidt. И взеха на борда неизвестния Axel "Ironfinger" Ritt. Хубаво де, младежът се опитва, но само толкова - свиренето му е шаблонно, солата също, рекондрол мотивите, които вкарва въобще не оправят положението с липсата на идеи. Само с един "железен пръст" явно не става! Дано се върне Uwe Lulis, че между две глътки вода, групата ще вземе съвсем да се удави.

   Сравненията между "The Clans Will Rise Again" и "Tunes of War" са неизбежни. И двата албума съдържат по 13 композиции и започват с интро. В "Tunes of War" интрото е по-зловещо и грабващо. В "The Clans Will Rise Again" - веселяшко и жизнеутвърждаващо. Каквито са и повечето припеви в диска. Слушайки ги, вярата в утрешния ден е в кърпа вързана! Ударното начало със скоростната "Paid in Blood" се спъва в дисторзираните клавири на "грейвдигърския" шаблон "Hammer of the Scots". Шотландските гайди не само, че не са използвани с мярка, но са набутвани под път и над път. Гайди в началото, гайди в края, дори има цяло гайдарско "съкровище" - "The Piper Mcleod". Групата е създала усещането, че когато е започвала да прави албума, е имала една гайда и нищо повече. Поиграли са си момчетата на нея, измислили са някакви мелодии и след това са се сетили, че имат и други инструменти. "Highland Farewell" е точно такова клише, в което изпъква поредният жизнеутвърждаващ припев. Добре че този подход не е използван навсякъде.

   "The Clans Will Rise Again" е много по-полиран от "Tunes of War", както впрочем всички последни албуми на Grave Digger. Суровата енергия отдавна е овладяна, но от това групата само губи. Изблиците на агресия са запазени само в блендата на Chris Boltendahl. Той продължава да ексхумира трупове с вокалите си. Останалите инструменти звучат повече от плахо. Е, има и изключения, които се появяват към средата на описа, като мачкащата "Rebels" (слушат ли ви се неясно-защо-вмъкнати-в-солото "искрящи" рокендрол мотиви?) и мистичната "Whom the Gods Love Die Young" с атоналното си пиано и тежкия, почти думаджийски епически ритъм излязъл от мрачния "Grave Digger". "Coming Home" не е кавър по Scorpions, но троши прешлени с екстаза, който е завладял "Гробарите". Среднотемповата "Valley of Tears" с припев за припяване, добавя малко разнообразие с цепелинските си усещания. "Execution" и "Spider" са просто пълнеж и са напълно излишни. От тях в дискографията на групата има купища. И въобще не очаквайте режещи химни като "Rebellion (The Clans are Marching)" или "The Bruce (The Lion King)". За тотална лудница като "William Wallace (Braveheart)" и дума не може да става. Но за "When Rain Turns to Blood" вниманието е задължително - разкошна балада, в която нежността е обладана грубо и насилствено от изпиленото с бръснарски ножчета гласище на мистър Boltendahl. Усещането, което носи композицията, е за романтичен секс с работеща сенокосачка!

   "The Clans Will Rise Again" излиза точно 30 години от основаването на бандата. За толкова време Grave Digger не успяха поне мъничко да се отърсят от влиянията си и с всеки следващ албум вариациите върху Judas Priest и Accept придобиват колосални размери. Вярно е, че го правят по свой собствен начин. И това се оценява. Но да бяха си изкопали по-дълбок и по-широк гроб, за да им е съвсем комфортно. Все пак всички лопати са при тях. И Жътвар си имат, който млати наред от обложката. Зрелище, както винаги. Но албумът май ще бъде запомнен единствено с него и ще си остане поредният с етикета "само за фанатични фенове на най-шотландската немска банда - Grave Digger"!