GUNS N' ROSES - "Chinese Democracy"

14 години! Чакайте, чакайте - грешна ми е интонацията: ЧЕ-ТИ-РИ-НА-ДЕ-СЕТ ГО-ДИ-НИ (така вече е по-вярно)!!! Ни повече, ни по-малко трябваха на William Bruce (a.k.а. Axl Rose), за да завърши този диск. За това време са записани 14 песни (средно по 1 на година), според мълвата бюджетът на албума е нараснал на 13 милиона долара (малко под милион на година), а от групата бяха изгонени или се махнаха по свое желание 9 музиканти (т.е. по около човек на година и половина). В GNR (оттук насетне в текста това съкращение може да се чете като "Axl Rose и приятели") освен вокалистът не остана никой от класическия състав, а единствената друга връзка със славното минало е клавиристът Dizzy Reed. След подобна равносметка няма как да не възкликна: браво Axl, браво Rose! Завидно постижение, наистина, което осигури на "Chinese Democracy" баснословен статус в музикалната индустрия. За него имаше вицове, слухове и догадки, стигащи дори до предположението, че подобен албум въобще не съществува, a GNR само залъгват обществеността, за да поддържат интереса към бандата (упс, грешка - "ЕООД-то" исках да кажа) жив. Но ден след ден, година след година на феновете взе да спира да им пука какво се случва с тяхната някога любима група. Споделям ви това, защото и аз бях един от тези фенове. И като такъв отказвах да слушам разните изтекли през изминалите лета версии, претендиращи да са новия албум на GNR - до момента, в който той не попадне в ръцете ми. И вече бях "набрал" на Axl. Бях готов да ръся огън и жупел, когато (ако) този диск наистина се появи.
   И моментът дойде - на 20.11.2008 целият "Chinese Democracy" можеше да се чуе в официалния MySpace профил на GNR. 24 часа по-късно се оказа, че албумът е бил прослушан 2 милиона пъти. Така че пак: браво Axl, браво Rose! Голямо нещо са името и рекламата.
   Дотук се справям добре със сарказма, но дискът все пак ме поохлади. Защото Axl до голяма степен е успял с нелеката задача да сътвори един добър хард рок албум. Само дето при такава дълга подготовка на диска и при завишените очаквания към него всичко трябваше да е излъскано и полирано до най-дребния детайл, без пълнежи. А тук ги има, въпреки че не бих говорил за тях като за слаби, а по-скоро като за парчета средна ръка. Още в началото такива са заглавна и "Shackler’s Revenge" (за която съм готов да се обзаложа, че датира от края на 90-те заради засиления електронен елемент) - и двете твърде безлични. "Catcher In The Rye" и "Prostitute" притежават "закваската", но като че ли са останали недоразвити. "Street Of Dreams" е силно попадение, но странно ми напомня "Breakdown" от "Use Your Illusion II". За "Scraped" и "Riad N' The Bedouins" имам чувството, че са там за да ни кажат: "Вижте! Едно време тази банда направи "Appetite for Destruction"". Ами няма нужда - знаем си го.
   А "Chinese Democracy" съдържа далеч по-красноречиви доказателства за горното. И можем да ги открием в четири песни малко преди края. "Sorry" навлиза бавно, но сигурно, "I.R.S." е маниерен рок енд рол, какъвто трябваше да е целият диск. "Madagascar" обединява интересен аранжимент с драматични цигулки и познати рецитации, а "This I Love" е попиляваща балада, изпята на един дъх, в която водят гласът и пианото. От онези, в които се влюбваш на момента.
   Продуцирането на албума ясно индикира, че албумът не е записван наведнъж - липсва приемственост на звука между отделните парчета. Не бих пропуснал и друг важен факт, който несъмнено се върти и във вашите глави, така че не може да не излезе от моята уста: липсата на Slash се усеща. Няма го онзи характерен подход към тона и тънките окраски, които постоянно те държат нащрек, че нещо в композицията се случва - дори и в случаите, когато това не е така. Сега вече е ясно кой държи юздите, без срещу него да има здравословна опозиция. И част от чара се губи. Важна част.
   Да обобщим фактите - 14 години един музикант не вади продукция... Ами човек би предположил, че ако диша музика и се храни с музика, той ще се пръсне от толкова задържан потенциал в себе си. Такъв потенциал в "Chinese Democracy" обаче аз не виждам. A след като един албум може да бъде записван толкова време, ми идва на ум и друго: музиката и при тези звезди започна да става все по-малко музика и все повече бизнес. Или както пееха Контрол: "Това отдавна не е рок енд рол".