HALESTORM - "Into the Wild Life"

Първите два албума на Halestorm бяха прекрасни. Майсторски изсвирени и добре композирани, "Halestorm" и "The Strange Case Of" бързо се наредиха сред по-интересните образци на съвременния хард рок. Жизнени, енергични и, когато трябва, скоростни и тежки, песните на групата се запомнят лесно и винаги извикват усмивка на лицето на слушателя. Lzzy Hale е една от най-добрите съвременни певици в комерсиалните жанрове, а брат ѝ, Arejay Hale, е барабанист с впечатляващи умения и ярко изразен почерк. Китаристът Joe Hottinger и басистът Josh Smith също демонстрират талант и настроение, макар и никога да не стигат до инструментални фойерверки. През 2012 г. с песента "Love Bites" групата напълно заслужено спечели "Грами" за най-добро хард рок изпълнение.

   Затова и от "Into the Wild Life" се очакваше много. Трябваше да получим поредната доза енергия, сила и настроение – защото това са характеристиките на Halestorm и именно те правят дори поп-залитанията в творчеството им приятни за слушане. Вместо това обаче Halestorm, подкрепени от композитора David Bassett, ни сервираха нещо много по-претенциозно, с повече демонстрации на умения в свиренето и (уж) повече идеи, с търсене на нови хоризонти и нов звук, но... За жалост, всичко е за сметка на енергията, която направи групата популярна. Този път поп-залитания няма – просто защото половината албум е захаросан, елементарен тийнейджърски поп с електрическа китара и тук-там някоя вулгарност в текста.

   "Into the Wild Life", всъщност, започва доста силно. "Scream" и особено "I Am the Fire" са точно това, което се иска от тази група – надъхващи, мощни композиции, които карат слушателя да клати глава в такт... След тях обаче идва "Sick Individual" и разкрива истинската същност на албума – песента тръгва тежко и надъхващо, но след ударното начало получаваме откровена лиготия, която, ако извадим електрическата китара, би могла без проблем да се впише в дискографията на тийн идол като Taylor Swift – композицията и текстът са на подобно ниво, и това не прави никак приятно впечатление. Следващата песен, "Amen", е осезаемо по-добра, но до края на албума нещата така и не влизат в релси. Твърде много поп, твърде малко рок, твърде комерсиален звук... В албум, в който има песен със заглавие "I Like It Heavy" – Lzzy крещи с цяло гърло колко харесва тежката музика, а слушателят се плясва по челото и се пита защо тогава тук почти няма такава... По-големият проблем е че агресивните, избиващи в крещене вокали в "I Like It Heavy", а и в "Mayhem", контрастират неприятно с мекото цялостно звучене на албума – все едно песните идват от творба на друга група.

   В крайна сметка, "Into the Wild Life" не е това, което трябваше да бъде. Не е пълен провал, има си и силните моменти, но е най-слабият албум на Halestorm до момента. Дано групата не продължи в същата посока.