HARDFACED - "Dying Lake"
2014, Diehard Records
Ако сте наясно кои са Hardfaced, какво свирят, как изглеждат и вече сте слушали третия им студиен албум "Dying Lake"поне веднъж, можем да сме сигурни само в едно. Вие сте един от приблизително стотината човека, които не пропускат хардкор концерт в България и вече знаете, че тези събития са едни от основните места, където македонската група има възможността да представя тежкия си хардкор пред по-значителна публика.
Въпреки че новият албум на бандата се старае изключително много да излезе от лоното на множеството музика, която се създава по нашите географски ширини с надеждата да избяга от сянката на западните влияния и сравнения и иска да създаде свои собствени такива, успехът му в тази насока е строго съмнителен. Истината е, че ако Hardfaced не се опитваха и пренавиваха толкова осезаемо да създават сложни и отличителни песни, с които да не биват обвинявани, че просто следват стъпките на някое значимо име, а просто създаваха нещата, използвайки само и единствено своя усет, със сигурност "Dying Lake" щеше да звучи и да бъде приеман по различен начин. Очевидно, групата умее да създава онзи типичен, мачкащ хардкор, който винаги бива приеман изключително топло от всякакъв вид публика. В същото време обаче, липсата на характер и харизматична идентичност ще бъде причина тези песни рядко да биват слушани от неутрални слушатели, освен ако не говорим конкретно за подгрявката за някой концерт на бандата. Да, става въпрос за можещи и опитни музиканти, талантливи инструменталисти и трудещи се хора, каквито Hardfaced безспорно са, като "Dying Lake" е чистото доказателство за подобни твърдения, но действителността е, че в него няма целенасоченост, ясна концепция и сигурност, каквито биха били присъщи на група, която има апетити поне за средните етажи на популярност в този жанр.
Все пак, ако сте фенове на музиката, в която преобладава чара на желанието и която със сигурност не е покварена от вредното влияние на музикалния бизнес, вероятно ще оцените "Dying Lake" подобаващо, дори и ако не сте от тази група фенове, за които неизвестността и принадлежността към ъндърграунда са основни фактори за харесването на дадена група.
Davidian
Въпреки че новият албум на бандата се старае изключително много да излезе от лоното на множеството музика, която се създава по нашите географски ширини с надеждата да избяга от сянката на западните влияния и сравнения и иска да създаде свои собствени такива, успехът му в тази насока е строго съмнителен. Истината е, че ако Hardfaced не се опитваха и пренавиваха толкова осезаемо да създават сложни и отличителни песни, с които да не биват обвинявани, че просто следват стъпките на някое значимо име, а просто създаваха нещата, използвайки само и единствено своя усет, със сигурност "Dying Lake" щеше да звучи и да бъде приеман по различен начин. Очевидно, групата умее да създава онзи типичен, мачкащ хардкор, който винаги бива приеман изключително топло от всякакъв вид публика. В същото време обаче, липсата на характер и харизматична идентичност ще бъде причина тези песни рядко да биват слушани от неутрални слушатели, освен ако не говорим конкретно за подгрявката за някой концерт на бандата. Да, става въпрос за можещи и опитни музиканти, талантливи инструменталисти и трудещи се хора, каквито Hardfaced безспорно са, като "Dying Lake" е чистото доказателство за подобни твърдения, но действителността е, че в него няма целенасоченост, ясна концепция и сигурност, каквито биха били присъщи на група, която има апетити поне за средните етажи на популярност в този жанр.
Все пак, ако сте фенове на музиката, в която преобладава чара на желанието и която със сигурност не е покварена от вредното влияние на музикалния бизнес, вероятно ще оцените "Dying Lake" подобаващо, дори и ако не сте от тази група фенове, за които неизвестността и принадлежността към ъндърграунда са основни фактори за харесването на дадена група.
Davidian